| Буква Г |
|---|
| гущер - мн. гущери, (два) гущера, м.Четириного влечуго с дълга гъвкава опашка, което се храни с насекоми.// същ. умал. гущерче, мн. гущерч... |
| гъба - мн. гъби, ж.Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре. Ядивни гъби. Отровни гъби. Чорба от гъби.// същ. умал. гъб... |
| гъбав - гъбава, гъбаво, мн. гъбави, прил.• Гъбав с пари. Разг. Който има пари в изобилие; тъпкан с пари. |
| гъбар - гъбарят, гъбаря, мн. гъбари, м.Човек, който бере, отглежда и/или продава гъби за ядене.// прил. гъбарски, гъбарска, гъбарско, мн. ... |
| гъбарка - мн. гъбарки, ж.Жена гъбар. |
| гъбарник - мн. гъбарници, (два) гъбарника, м.Помещение за изкуствено отглеждане на гъби за ядене. |
| гъбарство - само ед.Събиране или отглеждане на гъби за ядене като занятие. |
| гъбест - гъбеста, гъбесто, мн. гъбести, прил.Който е шуплест като гъба. |
| гъбичка - мн. гъбички, ж.1. Малка гъба.2. Само мн. Паразитни низши организми, които предизвикват заболяване по кожата на човека между пръсти... |
| гъвкав - гъвкава, гъвкаво, мн. гъвкави, прил.1. Който се огъва, превива, без да се чупи. Гъвкави клони. Гъвкаво тяло.2. Прен. За език - кой... |
| гъвък - гъвка, гъвко, мн. гъвки, прил.Остар. Гъвкав. |
| гъгна - гъгнеш, мин. св. гъгнах, мин. прич. гъгнал, несв.Говоря неясно през нос.// същ. гъгнене, ср. |
| гъгнив - гъгнива, гъгниво, мн. гъгниви, прил.Неясен, носов. Гъгнив глас. |
| гъгрица - мн. гъгрици, ж.Дребни бръмбари, които нападат зърнени храни или тестени изделия. |
| гъгричав - гъгричава, гъгричаво, мн. гъгричави, прил.Който е нападнат от гъгрици. Гъгричаво зърно. |
| гъдел - само ед.1. Чувствителност на кожата при леки докосвания, придружена с реакция на потреперване, смях. Имаш ли гъдел?2. Прен. Разг. ... |
| гъделичкам - гъделичкаш, несв.1. Кого. Предизвиквам гъдел (в 1 знач.).2. Прен. Какво/кого. Леко, приятно възбуждам; лаская. Гъделичкам самолюби... |
| гъдулар - гъдуларят, гъдуларя, мн. гъдулари, м.Човек, който свири на гъдулка. // същ. умал. гъдуларче, мн. гъдуларчета, ср.// прил. гъдуларс... |
| гъдулка - мн. гъдулки, ж.Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък.// същ. умал. гъдулчица, мн. гъдулчиц... |
| гъжва - мн. гъжви, ж.Парче плат, увито около фес; чалма. |
| гъз - гъзът, гъза, мн. гъзове, (два) гъза, м.Разг. Задник, дупе. |
| гъквам - гъкваш, несв. и гъкна, св.Разг. Издавам звук или една-две думи. Само да си гъкнал! Изобщо не гъкна. |
| гъкна - гъкнеш, мин. св. гъкнах, мин. прич. гъкнал, св.— вж. гъквам. |
| гълтам - гълташ, несв.1. Какво. Поемам от устата в стомаха храна, вода и пр. с движение на глътката. Не гълтай храната, ами я дъвчи първо! ... |
| гълча - гьлчиш, мин. св. гълчах, мин. прич. гълчал, несв.1. Кого. Карам се, хокам, мъмря. Пак ще ме гълчат.2. Циал. Приказвам на висок гла... |
| гълчава - само ед.Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка. |
| гълъб - мн. гълъби, (два) гълъба, м.Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна.// съ... |
| гълъбар - гълъбарят, гълъбаря, мн. гълъбари, м.Човек, който отглежда гълъби. |
| гълъбарник - мн. гълъбарници, (два) гълъбарника, м.Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби. |
| гълъбица - мн. гълъбици, ж.Женски гълъб. |
| гълъбов - гълъбова, гълъбово, мн. гълъбови, прил.1. Който се отнася до гълъб.2. Който е със светлосив цвят. |
| гъмжа - гъмжиш, мин. св. гъмжах, мин. прич. гъмжал, несв.; от какво.Изобилствам; съдържам в голямо количество. Коридорите гъмжат от хора. ... |
| гъмжило - само ед.Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш. |
| гъмза - само ед.1. Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа.2. Вино от това грозде. |
| гъна - гънеш, мин. св. гънах, мин. прич. гънал, несв.; какво.Превивам, огъвам.— гъна се.Вия се, превивам се, извивам се. |
| гънка - мн. гънки, ж.Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване.// същ. умал. гънчица, мн.... |
| гърбав - гърбава, гърбаво, мн. гърбави, прил.1. Който има гърбица (в 1 знач.).2. Извит; изпъкнал и крив. Гърбав нос. |
| гърбавина - мн. гърбавини, ж.1. Само ед. Качество на гърбав.2. Изпъкналост, издатина. |
| гърбат - гърбата, гърбато, мн. гърбати, прил.Гърбав. Гърбата камила. |
| гърбина - мн. гърбини, ж.Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.). |