Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето
зверилница - мн. зверилници, ж. Зверилник.
звукозапис - само ед. Записване на реч или на музика със специален апарат, на лента и под., за да може да се възпроизвежда; запис. Студио за зв...
здрачевина - само ед. Здрач.
зеленясвам - зеленясваш, несв. и зеленясам, св. Покривам се със зелен мъх, плесен, жабуняк, метално съединение и под. Зеленясали камъни. Зеленя...
зиморничав - зиморничава, зиморничаво, мн. зиморничави, прил. Който не понася студ, трудно се стопля. Много е зиморничав и през пролетта ходи с...
златарство - само ед. Занаят на златар.
златоносен - златоносна, златоносно, мн. златоносни, прил. 1. Който съдържа злато. Златоносен пясък. 2. Който е приходоносен. Това е златоносен...
злепоставя - злепоставиш, мин. св. злепоставих, мин. прич. злепоставил, св. — вж. злепоставям.
злонамерен - злонамерена, злонамерено, мн. злонамерени, прил. Който има лоши намерения; който се основава на лоши намерения. Злонамерен човек. ...
злопаметен - злопаметна, злопаметно, мн. злопаметни, прил. Който помни причиненото му зло и търси отмъщение. // същ. злопаметност, злопаметност...
злорадство - само ед. Чувство на задоволство от чужд неуспех или нещастие.
злочестина - мн. злочестини, ж. Остар. Нещастие, беда; бедствие.
знаменател - знаменателят, знаменателя, мн. знаменатели, (два) знаменателя, м. Спец. В математиката — делител в проста дроб. • Привеждам под об...
знаменосец - мн. знаменосци, м. 1. Човек, който носи знаме на военна единица (в церемония или на война). 2. Прен. Човек, който е водач, вдъхнов...
знахарство - само ед. Народно лечителство.
значителен - значителна, значително, мн. значителни, прил. 1. Който е с твърде големи размери, с голямо значение. Значителна сума. Значителна п...
значително - нареч. Твърде; в голяма степен. Напредвам значително.
зографисам - зографисаш, св. — вж. зографисвам.
зодиакален - зодиакална, зодиакално, мн. зодиакални, прил. Който се отнася до зодиака. • Зодиакален знак. Название или символ на едно от дванай...
зоотехника - само ед. Наука за развъждането, храненето и отглеждането на селскостопанските животни.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: