Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето
радиограма - мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото.
радиолампа - мн. радиолампи, ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката.
радиология - само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика.
радиопират - мн. радиопирати, м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанция // съ...
радиоточка - мн. радиоточки, ж. Домашен високоговорител.
раждаемост - раждаемостта, само ед., ж. Степен на ражданията в определено време (за определено общество). Висока раждаемост.
разбогатея - разбогатееш, мин. св. разбогатях, мин. прич. разбогатял, св. — вж. разбогатявам.
разбраждам - разбраждаш, несв. и разбрадя, св. Кого. Махам забрадката от главата на някого. — разбраждам се/разбрадя се. Разбраждам себе си.
разварявам - разваряваш, несв. и разваря, св.; какво. Варя нещо, докато започне да се пръска на части или докато омекне напълно. — разварявам с...
развейпрах - неизм. Несериозен, безотговорен човек; прахосник.
развратник - мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач.). // прил. развратнически. развратническа, развратническо, мн. ра...
развреждам - развреждаш, несв. и развредя, св.; какво. Не позволявам да заздравее. Развреждам рана.
разгадавам - разгадаваш, несв. и разгадая, св.; какво. Долавям тайния смисъл на нещо неясно, на загадка. Разгадавам план. Разгадавам сън.
разглеждам - разглеждаш, несв. и разгледам, се. 1. Какво/ кого. Дълго се взирам, за да видя нещо в детайли, от всички страни. Разглеждам картин...
разглезвам - разглезваш, несв. и разглезя, св.; кого/какво. Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам. Разглезвам дете. Разглезвам куч...
разглобяем - разглобяема, разглобяемо, мн. разглобяеми, прил. Който може да бъде разглобен и сглобен отново.
разговарям - разговаряш, несв.; с кого, за какво. Водя разговор. Разговарям с майка си.
разговорен - разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направ...
разговорка - обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка.
разгоня се - разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св. — вж. разгонвам се.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: