мн. чиновници, м. 1. Държавен служител, който не извършва физическа работа, а обикн. обработва документи. 2. Прен. Пренебр. Бюрократ, бездушен служител. // прил. чиновнически, чиновническа, чиновническо, мн. чиновнически. Чиновническа работа.
Съновник: Чиновник
видиш ли насън, ще се срещнеш или ще общуваш с неприятни хора. себе си ако сънуваш като чиновник, ще изпитваш раздразнение и неудовлетвореност от работата си.