| Буква У |
|---|
| уплътнение - мн. уплътнения, ср. 1. Само ед. Уплътняване. 2. В медицината - втвърдено или подуто място по тялото. Уплътнения по шията. 3. Уплът... |
| уплътнител - уплътнителят, уплътнителя, мн. уплътнители, (два) уплътнителя, м. Нещо, което служи да уплътнява, да придава плътност. Алуминиеви ... |
| уплътня - уплътниш, мин. св. уплътних, мин. прич. уплътнил, св. — вж. уплътнявам. |
| уплътнявам - уплътняваш, несв. и уплътня, св. 1. Какво. Правя да стане по-плътен; притискам, изпълвам празнини; насищам. Уплътнявам почвата. Уп... |
| уповавам се - уповаваш се, несв.; на какво/на кого. Разчитам, облягам се, осланям се. Уповава се само на себе си. Уповавам се на тебе. // същ. у... |
| упование - само ед. Надежда. Имам упование, че ще стане точно така. |
| уподобя - уподобиш, мин. св. уподобих, мин. прич. уподобил, св. — вж. уподобявам. |
| уподобявам - уподобяваш, несв. и уподобя, св.; какво. Оприличавам, приравнявам. — уподобявам се/уподобя се. Оприличавам се. |
| упоение - само ед. Състояние на захлас, възторг, опиянение. Слушам с упоение думите и. |
| упоителен - упоителна, упоително, мн. упоителни, прил. Който упоява, замайва, води до захлас, до упоение. Упоителен въздух. Упоителен сън. // ... |
| упойвам - упойваш, несв. Упоявам. |
| упойка - мн. упойки, ж. 1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка. 2. Са... |
| упокоен - упокойна, упокойно, мн. упокойни, прил. Спец. В църквата — който е за успокоение на душата на мъртвия. Упокойна молитва. |
| упокой - • За упокой. Спец. За молитва — за успокоение на душата на мъртвия. |
| упомена - упоменеш, мин. св. упоменах, мин. прич. упоменал, св. — вж. упоменавам. |
| упоменавам - упоменаваш, несв. и упомена, св. Посочвам бегло, споменавам (в документ, доклад, изложение). //прил. упоменат, упомената, упоменат... |
| упор - само ед. • В/от упор. 1. В непосредствена близост. Стреляли от упор. 2. Прен. Без заобикалки, направо (казано). 3. Отблизо. Гледам... |
| упорит - упорита, упорито, мн. упорити, прил. 1. Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел; твърд, настойчив. 2.... |
| упорствам - упорстваш, несв. Проявявам упоритост или упорство. |
| упорство - само ед. 1. Упоритост. 2. Ненужна неотстъпчивост; непреклонност. |
| упорствувам - упорствуваш, несв. Упорствам. |
| употреба - само ед. Използване, употребяване, прилагане. Голяма употреба. Намира употреба в медицината. Не е годен за употреба. Изхвърлям от ... |
| употребим - употребима, употребимо, мн. употребими, прил. 1. Който се употребява (в определена степен). Много употребим. 2. Който е годен за у... |
| употребя - употребиш, мин. св. употребих, мин. прич. употребил, св. — вж. употребявам. |
| употребявам - употребяваш, несв. и употребя, св. 1. Какво. Използвам, служа си. Употребявам прах за пране. Употребявам електроуреди в домакинств... |
| упоя - упоиш, мин. св. упоих, мин. прич. упоил, св. — вж. упоявам. |
| упоявам - упояваш, несв. и упоя, св. 1. Кого/какво. Приспивам, замайвам (с упойка, наркотик и др). 2. Кого. Напивам, опиянявам (с алкохол). ... |
| управа - само ед. Разг. 1. Ръководство, управление. Къде се намира управата на университета? 2. Ръководене, законност, ред; управия. Такъв ... |
| управител - управителят, управителя, мн. управители, м. Лице, което пряко ръководи учреждение, предприятие, ресторант, имение и др. Управител ... |
| управителка - мн. управителки, ж. Жена управител. |
| управия - само ед. Разг. Ред, законност и установяването им в обществото. Не може да има управия с такова правителство. |
| управление - мн. управления,с р. 1. Само ед. Управляване. Управлението на голямо предприятие изисква много сили. Управлението е сложен прогрес.... |
| управлявам - управляваш, несв. 1. Какво. Командвам действието на машина, апарат; направлявам, командвам, експлоатирам. Управлявам самолет. Упра... |
| управляващ - управляваща, управляващо, мн. управляващи, прил. 1. Който управлява сега. Управляваща партия. Управляващ орган. 2. Като същ., мн. ... |
| управляем - управляема, управляемо, мн. управляеми, прил. Който може да се управлява. Управляем снаряд. |
| управник - мн. управници, м. Лице, което ръководи, обикн. учреждение, предприятие (понякога авторитарно). |
| упражнение - мн. упражнения, ср. Занимание за добиване или усъвършенстване на практически умения след теоретично разглеждане на материал. Упраж... |
| упражня - упражниш, мин. св. упражних, мин. прич. упражнил, св. — вж. упражнявам. |
| упражнявам - упражняваш, несв. и упражня, св. 1. Какво/кого. Тренирам, усилвам, развивам. Упражнявам паметта си. Упражнявам мускулите си. 2. Ка... |
| упрек - мн. упреци, (два) упрека, м. Укор. Отправям упрек. |