| Буква У |
|---|
| умалея - умалееш, мин. св. умалях, мин. прич. умалял, св. — вж. умалявам. |
| умалител - умалителят, умалителя, мн. умалители, (два) умалителя, м. Спец. В математиката — числото, което се изважда от друго число. |
| умалителен - умалителна, умалително, мн. умалителни, прил. 1. Който умалява. Умалителна леща. 2. Спец. В граматиката за форма или наставка - с ... |
| умаля - умалиш, мин. св. умалих, мин. прич. умалил, св. — вж. умалявам. |
| умалявам - умаляваш, несв. и умалея, св. За дреха, обувки и др. — ставам малък на някого. |
| умаследявам - унаследяваш, несв. и унаследя, св.; какво. 1. Наследявам. 2. Получавам по наследство черта от предни поколения. — унаследявам се/у... |
| умел - умела, умело, мн. умели, прил. 1. Който е сръчен, вещ, ловък, изкусен. Умел шивач. Умела учителка. 2. Който е хитър, гъвкав, обигр... |
| умен - умна, умно, мн. умни, прил. 1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек. 2. Който е извъ... |
| умение - мн. умения, ср. Способност за извършване на нещо; вещина, опит. Домакински умения. Добивам умения. |
| умервам - умерваш, несв. и умеря, св. Улучвам. Умерих центъра на кръга. Умерих хубаво време. |
| умерен - умерена, умерено, мн. умерени, прил. 1. За човек — който не е краен по характер, по възгледи. Умерен във възгледите си. Умерен в и... |
| умеря - умериш, мин. св. умерих, мин. прич. умерил, св. — вж. умервам. |
| уместен - уместна, уместно, мн. уместни, прил. Който е подходящ за случая; логичен, навременен, съответстващ. Уместен въпрос. Уместно допълн... |
| умея - умееш, мин. св. умях, мин. прич. умял, несв. Способен съм да правя нещо, имам умения, удава ми се. Умея да готвя. Умея да шия. Уме... |
| умивалня - мн. умивални, ж. Помещение с чешми в обществено заведение. |
| умивам - умиваш, несв. и умия, св.; какво/кого. Мия докрай; измивам. • Умивам/умия очите (на някого). Разг. Спасявам от срам, позор; предст... |
| умиление - само ед. Затрогване, разчувстване, разнеженост. Изпадам в умиление от хубавите песни. Гледам с умиление. // нареч. умилено. |
| умилквам се - умилкваш се, несв.; около кого. Увъртам се, присламчвам се, угоднича, за да спечеля благоволение. Умилква се около майка си за пар... |
| умилостивя - умилостивиш, мин. св. умилостивих, мин. прич. умилостивил, св. — вж. умилостивя вам. |
| умилостивявам - умилостивяваш, несв. и умилостивя, св.; кого. Повлиявам да стане милостив, да влезе в положението ми; затрогвам. — умилостивявам с... |
| умиля - умилиш, мин. св. умилих, мин. прич. умилил, св. — вж. умилявам. |
| умилявам - умиляваш, несв. и умиля, св.; кого. Предизвиквам умиление. Гледката с високата планина го умиляваше. — умилявам се/умиля се. Изпад... |
| умиралка - само ед. Разг. Умирачка, смърт. • Не е болка за умиралка. Не е нещо непоправимо, фатално. |
| умирам - умираш, несв. и умра, св. 1. Преставам да съществувам, издъхвам. Умря млад. От катастрофи умират много хора. 2. Агонизирам, бера д... |
| умирачка - само ед. Разг. Ирон. Смърт, умиралка. Дошла е умирачката. |
| умирисвам - умирисваш, несв. и умириша, св.; какво/кого. Разг. Правя да мирише; вмирисвам. — умирисвам се/умириша се. Добивам миризма; вмирисв... |
| умириша - умиришеш, мин. св. умирисах, мин. прич. умирисал, св. — вж. умирисвам. |
| умиротворител - умиротворителят, умиротворителя, мн. умиротворители, м. Този, който въвежда мир, спокойствие, разбирателство. Този цар влязъл в ис... |
| умиротворителка - мн. умиротворителки, ж. Тази, която умиротворява. |
| умиротворя - умиротвориш, мин. св. умиротворих, мин. прич. умиротворил, св. — вж. умиротворявам. |
| умиротворявам - умиротворяваш, несв. и умиротворя, св. Въвеждам мир, ред, спокойствие. Умиротворявам въстаналите райони. // същ. умиротворяване, с... |
| умиря - умириш, мин. св. умирих, мин. прич. умирил, св. — вж. умирявам. |
| умирявам - умиряваш, несв. и умиря, св.; кого/какво. Карам да стане кротък, послушен, мирен, тих. Умирявам деца. Умирявам куче. - умирявам се... |
| умисля се - умислиш се, мин. св. умислих се, мин. прич. умислил се, св. — вж. умислям се. |
| умислям се - умисляш се, несв. и умисля се, св. Потъвам в тъжни мисли, угрижвам се, унасям се. Какво си се умислил? // прил. умислен, умислена,... |
| умисъл - умисълта, само ед., ж. Намерение, замисъл, съзнание, цел при извършване на нещо. Нямах зла умисъл. Направих го без умисъл. |
| умишлен - умишлена, умишлено, мн. умишлени, прил. Който е извършен с умисъл. Умишлено убийство. // нареч. умишлено. Извърших престъплението ... |
| умия - умиеш, мин. св. умих, мин. прич. умил, св. — вж. умивам. |
| умлаут - само ед. Спец. В езикознанието — изменение на артикулацията и тембъра на някои гласни под влияние на йота от следваща сричка (в ге... |
| умната - нареч. Разг. С ум, с разум. Внимавай, действай умната! |