Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква У
утвърдя - утвърдиш, мин. св. утвърдих, мин. прич. утвърдил, св. -вж. утвърждавам.
утвърдявам - утвърдяваш, несв. Утвърждавам.
утвърждавам - утвърждаваш, несв. и утвърдя, св.; какво/кого. 1. Узаконявам, приемам окончателно, легализирам. Утвърдиха назначаването му. Утвърд...
утвърждение - мн. утвърждения, ср. Одобрение, съгласие.
утежня - утежниш, мин. св. утежних, мин. прич. утежнил, св. — вж. утежнявам.
утежнявам - утежняваш, несв. и утежня, св.; какво. 1. Правя да стане по-тежък. Утежнявам багажа с още книги. 2. Правя да стане по-тежък, по-тр...
утеснея - утеснееш, мин. св. утеснях, мин. прич. утеснял, св. — вж. утеснявам.
утеснявам - утесняваш, несв. и утеснея, св.; на кого. За дреха, обувки, стая и др. — ставам тесен, малък, недостатъчен. — утеснява ми/утеснее ...
утеха - само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.
утеша - утешиш, мин. св. утеших, мин. прич. утешил, св. — вж. утешавам.
утешавам - утешаваш, несв. и утеша, св.; кого. 1. Вдъхвам утеха; успокоявам, разведрявам. Само видът на дъщеря и я утешаваше. 2. Успокоявам (...
утешение - само ед. 1. Утешаване. 2. Утеха.
утешителен - утешителна, утешително, мн. утешителни, прил. Който вдъхва утеха. Утешителни думи. Утешителен поглед. // нареч. утешително.
утилитарен - утилитарна, утилитарно, мн. утилитарни, прил. Който е насочен към практическата полза от нещо; практичен.
утилитаризъм - само ед. Спец. Направление в етиката, което смята ползата за основа на нравствеността и критерии за човешките постъпки.
утихвам - утихваш, несв. и утихна, св. 1. Ставам тих; умълчавам се. Децата утихнаха. 2. Прен. За силен вятър, дъжд, буря — ставам по-слаб; с...
утихна - утихнеш, мин. св. утихнах, мин. прич. утихнал, св. — вж. утихвам.
утоля - утолиш, мин. св. утолих, мин. прич. утолил, св. — вж. утолявам.
утолявам - утоляваш, несв. и утоля, св.; какво. Насищам, задоволявам (обикн. естествена потребност). Утолявам жаждата си с чаша лимонада. Сла...
утопизъм - само ед. Мечта за невъзможното.
утопист - мн. утописти, м. 1. Привърженик на утопичния социализъм. 2. Прен. Човек, който мечтае за неосъществими неща.
утопистка - мн. утопистки, ж. Жена утопист.
утопичен - утопична, утопично, мн. утопични, прил. Който е неосъществим, химеричен. // същ. утопичност, утопичността, ж. • Утопичен социализъ...
утопически - утопическа, утопическо, мн. утопически, прил. Утопичен.
утопия - мн. утопии, ж. Неосъществима мечта. Идеалното общество е било винаги утопия на много мислители.
уточнение - мн. уточнения, ср. 1. Уточняване. 2. Обяснения, бележки, корекции, които правят нещо по-точно, по-вярно.
уточня - уточниш, мин. св. уточних, мин. прич. уточнил, се. — вж. уточнявам.
уточнявам - уточняваш, несв. и уточня, св. Правя да стане по-точен или точен. Уточнявам деня и часа на тръгване. Уточнявам исканията си. — уто...
утрайвам - утрайваш, несв. и утрая, св. Разг. Издържам, търпя до край. Не утрая до края на филма.
утрая - утраеш, мин. св. утраях, мин. прич. утраял, св. — вж. утрайвам.
утре - нареч. 1. В деня след днешния. Утре ще отида на гости. 2. Разг. В най-скоро време. Утре ще се заженят. 3. Като същ., ср. Бъдещето.
утрепвам - утрепваш, несв. и утрепя, св.; кого/какво. Разг. 1. Убивам или пребивам. 2. Прен. За работа — съсипвам, смазвам. — утрепвам се/ ут...
утрешен - утрешна, утрешно, мн. утрешни, прил. 1. Който ще бъде или ще стане утре. Утрешен ден. Утрешно пътуване. 2. Който ще живее в бъдеще...
утрин - утринта, мн. утрини, ж. Сутрин. // прил. утринен, утринна, утринно, мн. утринни. Утринен хлад. Утринен концерт.
утро - мн. утра, ср. 1. Сутрин. Ранно утро. 2. Забава, концерт, който се провежда преди обед. Музикално утро. Детско утро.
утроба - мн. утроби, ж. 1. Вътрешна кухина в организма на жена или на женско животно, в която се развива зародишът. В утробата си носи дете...
утроя - утроиш, мин. св. утроих, мин. прич. утроил, св. — вж. утроявам.
утроявам - утрояваш, несв. и утроя, св.; какво. Правя да стане три пъти по-голям; увеличавам, усилвам. Утроих парите си. Утроявам усилията си...
утрудвам се - утрудваш се, несв. и утрудя се, св. Разг. Работя много, непосилно, измъчвам се, облъсквам се. //прил. утруден, утрудена, утрудено,...
утрудя се - утрудиш се, мин. св. утрудих се, мин. прич. утрудил се, св. — вж. утрудвам се.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: