упорита, упорито, мн. упорити, прил. 1.
Който последователно и неотклонно се стреми към осъществяване на цел;
твърд,
настойчив. 2. Който не отстъпва от своето;
неотстъпчив,
непреклонен; инат. Упорито дете. 3. За труд, дейност — който е напрегнат, усилен, дълъг. Животът му е минал в упорит труд. Упорити усилия. 4. За болест, страдание, природно явление — който трае дълго, не може да бъде прекратен, победен и др. // същ. упоритост, упоритостта, ж. Всичко постига с голяма упоритост. // нареч. упорито.
проявяваш ли насън, наяве ще се нуждаеш от повече търпение и дипломатичност. друг ако е упорит, не рискувай да влагаш средства в непроверени или съмнителни начинания.