| Буква У |
|---|
| установявам - установяваш, несв. и установя, св.; какво. 1. Въвеждам, устройвам, утвърждавам. Установявам ред и законност. Установявам извънредн... |
| устат - устата, устато, мн. устати, прил. Разг. 1. Който е бъбрив, словоохотлив, общителен. 2. Пренебр. Който е заядлив, хаплив, зъбат. |
| устен - устна, устно, мн. устни, прил. 1. Който се отнася до уста. Устна хигиена. Устна кухина. 2. Който се извършва с говорене, не писмен... |
| устие - мн. устия, ср. 1. Мястото, където река се влива в море или езеро. 2. Малък отвор на някои съдове; уста. 3. Начало или край на план... |
| устискам - устискаш, св. — вж. устисквам. |
| устисквам - устискаш, несв. и устискам, св.; на какво. Разг. Устоявам, справям се, издържам (на трудности или на съблазън). Ще у стискаме без ... |
| устна - мн. устни, ж. Всяка от двете месести подвижни части, които затварят устата. Тънки устни. Червени устни. |
| устнен - устнена, устнено, мн. устнени, прил. Спец. В езикознанието — който се образува с устните; лабиален. Устнен звук. |
| устои - само мн. Принципи, които съставят опората, основата; които крепят, поддържат нещо да бъде цяло. Устоите на държавата. Морални усто... |
| устойчив - устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил. 1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива к... |
| устоя - устоиш, мин. св. устоях, мин. прич. устоял, св. — вж. устоявам. |
| устоявам - устояваш, несв. и устоя, св. 1. На какво. Успявам да издържа, давам отпор, изтрай-вам, оставам същия. Дървото е устояло на вятъра.... |
| устрелвам - устрелваш, несв. и устрелям, св. Разг. 1. Кого/какво. Улучвам, застрелвам. Устрелвам с поглед. 2. Прен. За болест — поразявам, пов... |
| устрелям - устреляш, св. — вж. устрелвам. |
| устрем - мн. устреми, (два) устрема, м. 1. Подем, порив, насочена стихия. Устрем към свобода. Устрем към образование. 2. Пристъп, напор, уд... |
| устремен - устремна, устремно, мн. устремни, прил. Който съдържа порив, стремеж. Устремна игра. // същ. устремност, устремността, ж. |
| устремя - устремиш, мин. св. устремих, мин. прич. устремил, св. — вж. устремявам. |
| устремявам - устремяваш, несв. и устремя, св.; какво. 1. Насочвам със сила към определена цел. Устремявам усилията си. 2. Прен. Насочвам стреми... |
| устройвам - устройваш, несв. и устроя, св. 1. Какво. Създавам, основавам; поставям ред, регламент, статут. Устройвам университет по подобие на... |
| устройство - мн. устройства, ср. 1. Устройване. Устройството на новия дом отне много време.2. Разположение, конструкция, състав, организация на... |
| устроя - устроиш, мин. св. устроих, мин. прич. устроил, св. — вж. устройвам. |
| устроявам - устрояваш, несв. Устройвам. |
| усуквам - усукваш, несв. и усуча, св. 1. Какво. Завивам нещо пластично около собствената му ос. Усуквам конец. 2. Какво. Увивам около нещо д... |
| усул - само ед. Остар. Способ, леснина; колай. • Усул-усул. Остар. Леко, тихо, внимателно. |
| усуча - усучеш, мин. св. усуках, мин. прич. усукал, св. — вж. усуквам. |
| усъвършенствам - усъвършенстваш, несв.; какво. Правя да стане по-съвършен. Усъвършенствам устройството на уреда. Усъвършенствам английския си. — ус... |
| усъвършенствувам - усъвършенствуваш, несв. Усъвършенствам. |
| усъмня се - усъмниш се, мин. св. усъмних се, мин. прич. усъмнил се, св. — вж. усъмнявам се. |
| усъмнявам се - усъмняваш се, несв. и усъмня се, св.; в какво/в кого. Изпитвам съмнение, недоверие. Усъмних се в думите и. |
| усърден - усърдна, усърдно, мн. усърдни, прил. 1. Който проявява усърдие. Усърден ученик. Усърден изследвач. 2. Който се извършва с усърдие.... |
| усърдие - само ед. 1. Старание, грижливост, прецизност. Работя с усърдие. Влагам усърдие. 2. Упоритост, настойчивост, активност. Проявява го... |
| усядам - усядаш, несв. и уседна, св. 1. След номадско съществуване започвам да живея на едно и също място. 2. Диал. Слягам се, потъвам. Поч... |
| утаечен - утаечна, утаечно, мн. утаечни, прил. Който се е образувал от утайка; седиментен. |
| утаител - утаителят, утаителя, мн. утаители, (два) утаителя, м. Басейн за пречистване на водата от наноси чрез утаяване. |
| утайка - мн. утайки, ж. Събрани на дъното в съд с течности или във воден басейн твърди частици. • Утайка на обществото. Най-долната прослой... |
| уталожа - уталожиш, мин. се. уталожих, мин. прич. уталожил, се. — еж. уталожвам. |
| уталожвам - уталожваш, несв. и уталожа, св.; какво. 1. Насищам, утолявам. Уталожих жаждата си. 2. Прен. Успокоявам, укротявам, намалявам. Лека... |
| утая се - утаиш се, мин. св. утаих се, мин. прич. утаил се, св. — вж. утаявам се. |
| утаявам се - утаяваш се, несв. и утая се, св. 1. За утайка - падам на дъното. Всички камъчета са се утаили на дъното. 2. За течност - избистрям... |
| утвърдителен - утвърдителна, утвърдително, мн. утвърдителни, прил. Който съдържа утвърждение, съгласие, одобрение. Утвърдителен отговор. Правя ут... |