Буква У |
узорвам - узорваш, несв. и узоря, св.; кого/какво. Разг. Претоварвам с работа. Узорих кафемелачката. Узорвам си очите с много четене. — узор... |
узоря - узориш, мин. св. узорих, мин. прич. узбрил, св. — вж. узорвам. |
узрея - узрееш, мин. св. узрях, мин. прич. узрял, св. — вж. узрявам. |
узрявам - узряваш, несв. и узрея, св. 1. Зрея до готовност за консумиране. Черешите узряха рано. 2. За някои хранителни продукти - ставам го... |
узурпатор - мн. узурпатори, м. Лице, което незаконно заграбва власт или чужди пълномощия. // прил. узурпаторски, узурпаторска, узурпаторско, м... |
узурпация - само ед. Узурпиране. |
узурпирам - узурпираш, несв. и св. 1. Какво. Заг-рабвам с незаконни средства власт или чужди пълномощия. Узурпирам властта без избори. Узурпир... |
узус - само ед. Спец. В езикознанието — общоприета употреба на думи и изрази. |
уикенд - мн. уикенди, (два) уикенда, м. Почивните дни в края на седмицата, както и почивка, излет, прекарване на тези дни. Прекарах уикенда... |
уиски - мн. уискита, ср. 1. Само ед. Спиртна напитка, подобна на водка или ракия. 2. Порция от тази напитка. |
уйдисам - уйдисаш, св. — вж. уйдисвам. |
уйдисвам - уйдисваш, несв. и уйдисам. св. Разг. 1. На какво. Прилягам, съвпадам, съответствам, прилепвам, пасвам. Капачката не уйдисва на бут... |
уйдурдисам - уйдурдисаш, св. — вж. уйдурдисвам. |
уйдурма - мн. уйдурми, ж. Разг. Специално съчинена, измислена, натъкмена версия или машинация. |
уйурдисвам - уйдурдисваш, несв. и уйдурдисам, св.; какво. Разг. 1. Правя да пасне, да прилегне; натъкмявам, приспособявам. Уйдурдисах една дъск... |
укажа - укажеш, мин. св. указах, мин. прич. указал, св. — вж. указвам. |
указ - мн. укази, (два) указа, м. Спец. 1. Постановление на върховната държавна власт, което има сила на закон. 2. Постановление на държа... |
указание - мн. указания, ср. 1. Наставление, съвет, предписание, инструкция, насока за работа или действие. Давам указания. Получавам указани... |
указател - указателят, указателя, мн. указатели, м. Книга или брошура, сбор от данни и сведения за справки; справочник. Телефонен указател на... |
указвам - указваш, несв. и укажа, св.; какво. 1. Посочвам, показвам. В обявата са указали деня и часа на срещата. 2. Давам указания; обознач... |
уклон - само ед. 1. В политиката — отклонение от основната линия на партия. Ляв уклон. Десен уклон. 2. Отклонение от основната линия на въ... |
уклончив - уклончива, уклончиво, мн. уклончиви, прил. Който е несигурен, двусмислен, неясен, изврътлив. Уклончив отговор. Уклончиво обещание.... |
укор - мн. укори, (два) укора, м. Обвинение (изказано с думи), неодобрение, критика; упрек. Отправям укор. Получавам укори. Сипя укори по... |
укорен - укорна, укорно, мн. укорни, прил. 1. Който предизвиква укор. 2. Който съдържа или изразява укор. Укорни думи. Укорен поглед. Укоре... |
укореня се - укорениш се, мин. св. укорених се, мин. прич. укоренил се, св. — вж. укоренявам се. |
укоренявам се - укореняваш се, несв. и укореня се, св. Разг. За растение — хващам корени. |
укоризнен - укоризнена, укоризнено, мн. укоризнени, прил. Укорен, укорителен. // нареч. укоризнено. Погледна ме укоризнено. |
укорителен - укорителна, укорително, мн. укорителни, прил. Който съдържа или изразява укор. Укорителни думи. // нареч. укорително. Гледам я уко... |
укоря - укориш, мин. св. укорих, мин. прич. укорил, св. — вж. укорявам. |
укорявам - укоряваш, несв. и укоря, св.; кого. Отправям укор. Укорявам го за постъпката му. — укорявам се/укоря се. Обвинявам себе си, отправ... |
украса - мн. украси, ж. 1. Само ед. Сбор от предмети (произведения на изкуството, фигури, гирлянди и др.), които са предназначени да придад... |
украся - украсиш, мин. св. украсих, мин. прич. украсил, св. — вж. украсявам. |
украсявам - украсяваш, несв. и украся, св. 1. Какво/кого. Поставям украса. Украси косата и с панделки. 2. Какво/кого. Служа за украса, придава... |
украшение - мн. украшения, ср. 1. Това, което служи за украса. Коледни украшения. 2. Бижута. Златни украшения. |
укрепвам - укрепваш, несв. и укрепна, св. Ставам по-силен, крепък, здрав (физически или духовно). От тежкия труд мускулите му укрепнаха. Любо... |
укрепителен - укрепителна, укрепително, мн. укрепителни, прил. 1. Който служи за укрепване. Укрепителни зидове. Укрепителни работи по сградата. ... |
укрепление - мн. укрепления, ср. 1. Съоръжение, което служи за укрепване, стабилизиране, защита. 2. Място със съоръжение за защита. Напускам ук... |
укрепна - укрепнеш, мин. св. укрепнах, мин. прич. укрепнал, св. — вж. укрепвам. |
укрепя - укрепиш, мин. св. укрепих, мин. прич. укрепил, св. — вж. укрепвам. |
укрепявам - укрепяваш, несв. Укрепвам. |