мн. упойки, ж. 1. Вещество, което, прилагано при хирургическа намеса, прави организма нечувствителен. Намирам се под упойка. 2. Самият начин на прилагане на такова вещество; анестезия (във 2 знач.). Правя упойка. Местна упойка. Пълна упойка.
Съновник: Упойка
ако си под упойка в съня си, значи грешиш в нещо и това може да ти коства загуби. ако друг е упоен, ще чуеш лоши съвети.