| Буква У |
|---|
| унеса - унесеш, мин. св. унесох, мин. прич. унесъл, св. - вж. унасям. |
| унесеност - унесеността, ж. Унес. |
| униат - мн. униати, м. Привърженик на църковна уния. // прил. униатски, униатска, униатско, мн. униатски. |
| унивам - униваш, несв. Обикн. с отрицание. Падам духом, умърлушвам се, посървам. Не унивай, горе главата! |
| универс - само ед. Вселена, всемир, свят. |
| универсален - универсална, универсално, мн. универсални, прил. 1. Който е разностранен, всеобхватен. Универсални знания. Универсални умения. 2. ... |
| универсализирам - универсализираш, несв. и св.; какво. Правя универсален. — универсализирам се. Ставам универсален. // същ. универсализиране, ср. |
| универсални - само мн. Спец. Във философията — класове от явления. • Лингвистични универсални. Спец. Явления, свойствени за всички езици в света... |
| университет - мн. университети, (два) университета, м. 1. Висше учебно заведение, в което се изучават дисциплини от различни клонове на науката ... |
| универсум - само ед. Универс. |
| унижа - унижиш, мин. св. унижих, мин. прич. унижил, св. — вж. унижавам. |
| унижавам - унижаваш, несв. и унижа, св.; кого. Засягам достойнството. Унижавам я с обидни думи. — унижавам се/унижа се. Накърнявам собственот... |
| унижение - мн. унижения, ср. 1. Унижаване. Подлагам на унижения. Изживявам големи унижения. 2. Постъпка, която унижава. Устройвам унижения. |
| унизителен - унизителна, унизително, мн. унизителни, прил. Който унижава. Унизителен договор. Унизителни условия. Унизителен жест. |
| унизя - унизиш, мин. св. унизих, мин. прич. унизил, св. — вж. унизявам. |
| унизявам - унизяваш, несв. и унизя, св. Унижавам. — унизявам се/унизя се. Унижавам се. |
| уникален - уникална, уникално, мн. уникални, прил. 1. Който е единствен, неповторим. Уникална находка. 2. Прен. Който е оригинален, странен. ... |
| уникум - само ед. 1. Голяма рядкост, нещо единствено по рода си. 2. Прен. Разг. Своеобразен човек. |
| унил - унила, унило, мн. унили, прил. 1. Който е паднал духом; тъжен, отпуснат, умърлушен. 2. Прен. Който има тъжен, умърлушен вид. Унили... |
| униние - само ед. Унилост. |
| унисон - само ед. 1. Спец. В музиката - съзвучие на два или повече тона с еднаква височина. 2. Прен. Единомислие, единодействие, съгласие. ... |
| унитарен - унитарна, унитарно, мн. унитарни, прил. Единен, обединен. • Унитарна държава. Спец. Държава, която е населена от един народ и в ко... |
| унификация - само ед. Уеднаквяване. // прил. унификационен, унификационна, унификационно, мн. унификационни. |
| унифицирам - унифицираш, несв. и св.; какво. Привеждам в еднаквост, уеднаквявам. // същ. унифициране, ср. |
| униформа - мн. униформи, ж. 1. Еднакво, обикн. задължително облекло за някои групи от хора, като войници, ученици и др. Ходя с униформа. 2. С... |
| унищожа - унищожиш, мин. св. унищожих, мин. прич. унищожил, св. — вж. унищожавам. |
| унищожавам - унищожаваш, несв. и унищожа, св. 1. Какво/кого. Премахвам, разрушавам, съсипвам, убивам. Бомбите са унищожили много сгради. Бедств... |
| унищожение - мн. унищожения, ср. 1. Само ед. Унищожаване. Подлагам на унищожение. 2. Обикн. мн. Разрушени, съсипани сгради и др.; разсипия, със... |
| унищожителен - унищожителна, унищожително, мн. унищожителни, прил. Който унищожава. Унищожителна война. Унищожителна градушка. Унищожителна страс... |
| уния - мн. унии, ж. Спец. 1. Съюз между две държави, между съюзи или организации в областта на икономиката, образованието и др. 2. Обедин... |
| унциален - унциална, унциално, мн. унциални, прил. • Унциално писмо. Латинско писмо със заоблени правилни линии, на което са писани латински ... |
| унция - мн. унции, ж. 1. Английска и американска мярка за обем на течности. 2. Единица мярка за бубено семе. |
| уокмен - мн. уокмени, (два) уокмена, м. Личен малък касетофон, който се слуша обикн. със слушалки. |
| упадам - упадаш, несв. и упадна, св. Отивам към упадък; западам. |
| упадна - упаднеш, мин. св. упаднах, мин. прич. упаднал, св. — вж. упадам. |
| упадък - само ед. Западане, разлагане, разруха. Упадък в икономиката. Упадък в културата. Упадък на нравите. |
| упадъчен - упадъчна, упадъчно, мн. упадъчни, прил. Който е разложителен, деморализиращ. Упадъчна литература. |
| уплаха - само ед. Чувство на внезапен страх, на уплашване. Изживявам уплаха. На лицето и се чете уплаха. |
| уплаша - уплашиш, мин. св. уплаших, мин. прич. уплашил, св. — вж. уплашвам. |
| уплашвам - уплашваш, несв. и уплаша, св.; кого/ какво. Вдъхвам страх, сепвам; изплашвам. — уплашвам се/уплаша се. Обзема ме страх, сепвам се,... |