| Буква У |
|---|
| упреквам - упрекваш, несв. и упрекна, св.; кого. Укорявам, обвинявам, натяквам. Упреквам го в изневяра. - упреквам се/упрекна се. Упреквам се... |
| упрекна - упрекнеш, мин. св. упрекнах, мин. прич. упрекнал, св. — вж. упреквам. |
| упълномощавам - упълномощаваш, несв. и упълномощя, св.; кого. Давам пълномощия. Партията му го упълномощава да я представя в парламента. Упълномощ... |
| упълномощя - упълномощиш, мин. св. упълномощих, мин. прич. упълномощил, св. — вж. упълномощавам. |
| упътвам - упътваш, несв. и упътя, св.; кого. 1. Показвам път, посока; ориентирам. Упътиха ги как да намерят банката. Портиерът упътва посети... |
| упътя - упътиш, мин. св. упътих, мин. прич. упътил, св. — вж. упътвам. |
| ура - междум. 1. Боен вик на войска. 2. Вик за изразяване на радост, възторг, поздрав. |
| уравнение - мн. уравнения, ср. 1. Само ед. Уравняване. 2. Спец. В математиката — равенство с неизвестни величини, възможно само при определена... |
| уравниловка - само ед. Необосновано механично изравняване, обикн. на доходи или качества на отделни лица. Действа принципът на уравниловката. |
| уравновесен - уравновесена, уравновесено, мн. уравновесени, прил. 1. Който е в равновесие. Силите са уравновесени. 2. Прен. Който е трезв, зрял,... |
| уравновеся - уравновесиш, мин. св. уравновесих, мин. прич. уравновесил, св. - вж. уравновесявам. |
| уравновесявам - уравновесяваш, несв. и уравновеся, св.; какво. Привеждам в равновесие; изравнявам, балансирам. Уравновесявам двете страни на везни... |
| уравня - уравниш, мин. св. уравних, мин. прич. уравнил, се. — вж. уравнявам. |
| уравнявам - уравняваш, несв. и уравня, св. 1. Какво. Правя равен с друг, приравнявам. Уравниха заплатите на всички. 2. Разг. Заравнявам, загла... |
| ураган - мн. урагани, (два) урагана, м. 1. Силен разрушителен вятър. Ураганът разруши по-малките сгради. 2. Тропически циклон. 3. Прен. Раз... |
| уран - само ед. 1. В древногръцката митология — бог на небето, баща на титаните, циклопите и сторъките великани. 2. Име на планета от слъ... |
| уранография - само ед. Описание на небесните тела. |
| уранология - само ед. Астрология. |
| урбанизация - само ед. Миграция на населението от селата в градовете, обусловена от социално-икономически условия. |
| урбанизирам - урбанизираш, несв. и св. 1. Кого/ какво. Подлагам на урбанизация. 2. Какво. Благоустроявам, цивилизовам. — урбанизирам се. Цивилиз... |
| урбанизъм - урбанизмът, урбанизма, само ед., м. 1. Урбанизация. 2. Направление в литературата и изкуството, в което се описва животът в големи... |
| урбулешката - — вж. урбулешки. |
| урбулешки - и урбулешката нареч. 1. Грубо, стремглаво, набързо. Минавам урбулешката. 2. Набързо, необмислено. Не огледахме другите магазини, ц... |
| урва - мн. урви, ж. Разг. Стръмно място, стръмнина. Каруцата едва се влачеше по урвата. |
| урвам се - урваш се. несв. и урна се, св. Юрвам се. |
| урвест - урвеста, урвесто, мн. урвести, прил. Разг. В който има урви. Урвесто място. Урвести улици. |
| урегулирам - урегулираш, несв. и св.; какво. Регулирам. |
| уред - мн. уреди, (два) уреда, м. 1. Механизъм, приспособление за извършване на работа. Електрически домакински уреди. Измервателен уред.... |
| уредба - мн. уредби, ж. 1. Само ед. Устройство, структура, ред. Уредба на обществото. Уредба на света. 2. Само ед. Управление, ред, организ... |
| уредник - мн. уредници, м. 1. Остар. Лице, което организира, устройва, учредява. Той е от уредниците на библиотеката. 2. Технически помощник... |
| уредничка - мн. уреднички, ж. Жена уредник. |
| уредя - уредиш, мин. св. уредих, мин. прич. уредил, св. — вж. уреждам. |
| уреждам - уреждаш, несв. и уредя, св. 1. Какво. Слагам в ред; оправям, устройвам. Уреждам дом. Уреждам отногиенията със съпруга си. 2. Какво... |
| уремия - само ед. Спец. В медицината — отравяне на организма с отпадъчни вещества при недостатъчна дейност на бъбреците. |
| урея - само ед. Спец. Най-важният краен продукт от обмяната на белтъчините в организма, чието количество се увеличава при нарушени функци... |
| урина - само ед. Отделяна от организма чрез бъбреците течност, която съдържа отпадъчни вещества; пикоч. |
| уринирам - уринираш, несв. и св. Отделям урина. // същ. уриниране, ср. |
| урна - мн. урни, ж. 1. Съд, в който се пази прахът на мъртвец след изгарянето му. 2. Кутия с процеп, в която се пускат бюлетини при гласу... |
| урна се - урнеш се, мин. св. урнах се, мин. прич. урнал се, св. — вж. урвам се. |
| уровен - само ед. Равнище, ниво. Уровен на живот. |