| Буква У |
|---|
| угризение - мн. угризения, ср. Мъчително съжаление поради осъзнаване на вина. Изпитвам угризения. Имам угризения на съвестта. |
| угроза - само ед. Заплаха, опасност. Пътуват под угрозата от буря. Светът се е намирал под угрозата на войната. |
| удава ми - (ти, му, й, ни, ви, им) се, несв. и удаде ми се, св. 1. Имам природна наклонност да правя нещо; умея, справям се с лекота. Удава и... |
| удавник - мн. удавници, м. Човек, който се дави във водата или се е удавил. Спасявам удавник. Извадиха удавника. |
| удавница - мн. удавници, ж. Жена удавник. |
| удавя - удавиш, мин. св. удавих, мин. прич. удавил, св. - вж. удавям. |
| удавям - удавяш, несв. и удавя, св. 1. Кого. Умъртвявам, като държа потопен в течност или причинявам потапяне. 2. Какво. Правя да се облеят... |
| удаде ми се - мин. св. удаде ми се, мин. прич. удало ми се, св. — вж. удава ми се. |
| удар - мн. удари, (два) удара, м. 1. Силен тласък по някого или по нещо; сблъсък. Нанасям юмручен удар. Събори го с два удара. С два удар... |
| ударвам - ударваш, несв. и ударя, се.; какво/кого. Удрям веднъж или няколко пъти по веднъж. Ударвам го и бягам. |
| ударен - ударна, ударно, мн. ударни, прил. 1. Който е свързан с нанасяне или получаване на удар (в 1 знач.). Ударни инструменти. 2. Който е... |
| ударение - мн. ударения, ср. 1. Изговаряне на една сричка в думата с по-голяма сила на гласа, както и писменият знак за него. Под ударение. 2... |
| ударник - мн. ударници, м. Остар. Работник, който работи най-много и най-качествено; отличен в съревнование. |
| ударничка - мн. ударнички, ж. Жена ударник. |
| ударя - удариш, мин. св. ударих, мин. прич. ударил, св. — вж. удрям. |
| удачен - удачна, удачно, мн. удачни, прил. 1. Който е успешен, благополучен. Удачна сделка. Удачно пътуване. 2. Който е сполучлив, подходящ... |
| удвоен - удвоена, удвоено, мн. удвоени, прил. Който е два пъти по-голям, по-силен. Удвоени усилия. |
| удвоя - удвоиш, мин. св. удвоих, мин. прич. удвоил, св. — вж. удвоявам. |
| удвоявам - удвояваш, несв. и удвоя, св.; какво. Правя да стане два пъти по-силен, по-голям. Удвоявам парите си. — удвоявам се/удвоя се. Става... |
| удебеля - удебелиш, мин. св. удебелих, мин. прич. удебелил, св. — вж. удебелявам. |
| удебелявам - удебеляваш, несв. и удебеля, св.; какво. Правя да стане по-дебел (линия, черта и др.). |
| удесеторя - удесеториш, мин. св. удесеторих, мин. прич. удесеторил, св. — вж. удесеторявам. |
| удесеторявам - удесеторяваш, несв. и удесеторя, св.; какво. Правя да стане десет пъти по-голям, по-силен. Удесеторявам вложените средства. — удес... |
| удивен - удивена, удивено, мн. удивени, прил. Който е учуден, смаян, изненадан. Удивен от силата на вятъра. // нареч. удивено. |
| удивителен - удивителна, удивително, мн. удивителни, прил. Който буди удивление; чуден, странен. Удивителна красота. Удивителни традиции. • Уди... |
| удивление - само ед. 1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното. 2. Възхищение, захлас. Удивление пред ... |
| удивлявам - удивляваш, несв. и удивя, св.; кого. 1. Предизвиквам почуда, смайване. Удивлявам всички с познанията си. 2. Предизвиквам възхищени... |
| удивя - удивиш, мин. св. удивих, мин. прич. удивил, св. — вж. удивлявам. |
| удивявам - удивяваш, несв. Удивлявам. |
| удобен - удобна, удобно, мн. удобни, прил. 1. За дом. хотел и др. — който е добър, пригоден, приятен за живеене. Удобна къща. Удобна баня.2... |
| удобство - мн. удобства, ср. 1. Приспособление, разположение и др., което прави живота по-лек, по-приятен. Създавам си удобства в жилището. Ц... |
| удовлетворен - удовлетворена, удовлетворено, мн. удовлетворени, прил. Който е получил удовлетворение. Искането ми е удовлетворено. // същ. удовле... |
| удовлетворение - само ед. 1. Удовлетворяване. 2. Задоволство, доволство от осъществени стремежи, желания. 3. Уважение, признаване на заслуги. |
| удовлетворителен - удовлетворителна, удовлетворително, мн. удовлетворителни, прил. Който носи удовлетворение; задоволителен. Получава удовлетворителн... |
| удовлетворя - удовлетвориш, мин. св. удовлетворих, мин. прич. удовлетворил, св. — вж. удовлетворявам. |
| удовлетворявам - удовлетворяваш, несв. и удовлетворя, св. 1. Какво. Задоволявам. Удовлетворявам жаждата си. Удовлетворявам молбата и. 2. Кого. Оказ... |
| удоволствие - мн. удоволствия, ср. 1. Само ед. Приятно чувство, радост, наслаждение (от успех, преживяване, удовлетвореност и др.). 2. Развлечен... |
| удостоверение - мн. удостоверения, ср. 1. Документ, който доказва, показва нещо. Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за ражд... |
| удостоверя - удостовериш, мин. св. удостоверих, мин. прич. удостоверил, св. — вж. удостоверявам. |
| удостоверявам - удостоверяваш, несв. и удостоверя, св. Свидетелствам, доказвам, показвам. Документът удостоверява образованието. Свидетелите удост... |