| Буква У |
|---|
| увържа - увържеш, мин. св. увързах, мин. прич. увързал, св. — вж. увързвам. |
| увързвам - увързваш, несв. и увържа, св.; кого/какво. Връзвам от всички страни; усуквам с връв, въже. Увързали го целия и го ограбили. Пакетъ... |
| увъртам - увърташ, несв. и увъртя, св. Разг. 1. Какво. Увивам, усуквам, завъртам, замотавам. Увъртам въжето около ръцете му. 2. Прен. Не каз... |
| увъртя - увъртиш, мин. св. увъртях, мин. прич. увъртял, св. — вж. увъртам. |
| увяхвам - увяхваш, несв. и увяхна, св. 1. За растение — изгубвам свежестта си, тургора си; клюм-вам, омеквам. Розите увяхват след няколко ча... |
| угадя - угадиш, мин. св. угадих, мин. прич. угадил, св. — вж. угаждам. |
| угаждам - угаждаш, несв. и угадя, св. Разг. 1. Усещам, досещам се, долавям. Угаждах, че му се е случило нещо лошо. 2. Какво/кого. Чувствам, ... |
| угар - угарта, само ед., ж. Изорана, но още незасята земя. Вървя през угарта. |
| угарка - мн. угарки, ж. Краят на цигарата след изпушването и. Угасям угарката. Хвърлям угарката. |
| угасвам - угасваш, несв. и угасна, св. 1. Преставам да светя, да горя; гасна. Огънят угасна. Светлината угасна. 2. Прен. Замирам, изчезвам, ... |
| угасна - угаснеш, мин. св. угаснах, мин. прич. угаснал, св. — вж. угасвам. |
| угася - угасиш, мин. св. угасих, мин. прич. угасил, св. — вж. угасявам. |
| угасявам - угасяваш, несв. и угася, св. 1. Какво. Правя да не гори или/и да не свети. Угасявам свещта. Угасявам лампата. 2. Прен. Какво. Утал... |
| угасям - угасяш, несв. Угасявам. |
| углавен - углавна, углавно, мн. углавни, прил. 1. Спец. В правото — който е наказателен, подлежи на съд и наказание. Углавно деяние. 2. Койт... |
| угледен - угледна, угледно, мн. угледни, прил. Разг. Който има приличен, стегнат вид; приятен на вид. Угледно момиче. //същ. угледност, угле... |
| угнетеност - угнетеността, само ед., ж. Чувство и състояние на гнет, потиснатост. Угнетеност е обхванала всички хора. |
| угнетител - угнетителят, угнетителя, мн. угнетители, мн. Мъчител, потисник; тиранин, деспот. |
| угнетителен - угнетителна, угнетително, мн. угнетителни, прил. Който предизвиква угнетеност, тягостност. Угнетителни мисли. Угнетителен разказ. |
| угнетя - угнетиш, мин. св. угнетих, мин. прич. угнетил, св. — вж. угнетявам. |
| угнетявам - угнетяваш, несв. и угнетя, св.; кого. 1. Тиранизирам, държа в зависимост, тормозя, измъчвам. В историята винаги едни народи са угн... |
| угнивам - угниваш, несв. и угния, св. За хранителни продукти, плодове и др. — омеквам, ферментирам, от което ставам годен за употреба. Мушму... |
| угния - угниеш, мин. св. угних, мин. прич. угнил, св. — вж. угнивам. |
| уговарям - уговаряш, несв. и уговоря, св. 1. Какво. Споразумявам се за нещо, сговарям се, усла-вям се. Уговорихме условията на сделката. 2. К... |
| уговоря - уговориш, мин. св. уговорих, мин. прич. уговорил, св. — вж. уговарям. |
| угода - само ед. Сгода, желание, воля. Всичко става по нейната угода. Вървя по угодата ти. |
| угоден - угодна, угодно, мн. угодни, прил. Разг. Който е по волята ми; сгоден, удобен, приемлив. Угоден човек. Угодни условия. // нареч. уг... |
| угодлив - угодлива, угодливо, мн. угодливи, прил. 1. Който е склонен да угажда; раболепен, сер-вилен. 2. Който съдържа или изразява угодниче... |
| угодник - мн. угодници, м. 1. Човек, който угодничи; ласкател, мазник. 2. Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бог... |
| угодница - мн. угодници, ж. Жена угодник. |
| угоднича - угодничиш, мин. св. угодничих, мин. прич. угодничил, несв.; на кого. Раболепнича, подмазвам се. Угоднича на силните на деня. |
| угоднически - угодническа, угодническо, мн. угоднически, прил. 1. Който е присъщ на угодник. 2. Който изразява раболепие, угодничество. Угодниче... |
| угодя - угодиш, мин. св. угодих, мин. прич. угодил, св. — вж. угаждам. |
| уголемя - уголемиш, мин. св. уголемих, мин. прич. уголемил, св. — вж. уголемявам. |
| уголемявам - уголемяваш, несв. и уголемя, св.; какво. Правя да стане по-голям; увеличавам. Уголемявам богатството си. Уголемявам старите си дре... |
| угощение - мн. угощения, ср. Тържество с богата трапеза; банкет, пиршество. Давам угощение. Каня на угощение. |
| угоя - угоиш, мин. св. угоих, мин. прич. угоил, св. — вж. угоявам. |
| угоявам - угояваш, несв. и угоя, св.; какво/кого. Храня обилно, за да напълнее; охранвам. Угоявам прасета. — угоявам се/угоя се. 1. Храня се... |
| угрижа се - угрижиш се, мин. св. угрижих се, мин. прич. угрижил се, св. — вж. угрижвам се. |
| угрижвам се - угрижваш се, несв. и угрижа се, св. Потъвам в грижи, обезпокоявам се, разтревож-вам се. Угрижила се е за здравето на детето си. //... |