| Буква Х |
|---|
| хорей - хореят, хорея, мн. хореи, (два) хорея, м. Спец. Двусрична стихотворна стъпка с първа ударена и втора неударена сричка. |
| хореограф - мн. хореографи, м. 1. Специалист по хореография (в 1 знач.). 2. Постановчик на танци. Хореограф на спектакъла. |
| хореография - само ед. 1. Танцово изкуство. 2. Поставяне на танц на сцена. // прил. хореографски, хореографска, хореографско, мн. хореографски. |
| хореографка - мн. хореографки, ж. Жена хореограф. |
| хоризонт - мн. хоризонти, (два) хоризонта, м. 1. Само ед. Линия, докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът нико... |
| хоризонтален - хоризонтална, хоризонтално, мн. хоризонтални, прил. Който е успореден на линията на хоризонта; водоравен. Хоризонтален разрез. // ... |
| хорист - мн. хористи, м. Участник в хор (в 1 знач.). |
| хористка - мн. хористки, ж. Жена хорист. |
| хорище - мн. хорища, ср. Истор. Място в селище, където са се играели на празник хора. |
| хормон - мн. хормони, (два) хормона, м. Обикн. мн. Вещества, отделяни от жлезите с вътрешна секреция, които стимулират растежа, обмяната на... |
| хоро - мн. хора, ср. 1. Народен танц, който се играе от заловени (обикн. в кръг) хора, както и музиката към него. Свиря хоро. Право хоро.... |
| хоровод - мн. хороводи, (два) хоровода, м. Остар. Хоро. // прил. хороводен, хороводна, хороводно, мн. хороводни. Хороводна музика. |
| хоросан - само ед. Полутечна смес от гасена вар, пясък и вода, използвана в строителството за зидане и мазане. // прил. хоросанов, хоросанов... |
| хороскоп - мн. хороскопи, (два) хороскопа, м. 1. Карта на разположението на небесните тела в часа на раждането на някого. Правя хороскоп. 2. ... |
| хортензия - мн. хортензии, ж. Цвете с големи топчести съцветия. |
| хортувам - хортуваш, несв. Диал. Говоря, приказвам, думам, разправям. |
| хоругва - мн. хоругви, ж. Спец. Църковно знаме, с което се водят шествията при различни обреди. |
| хотдог - мн. хотдози, (два) хотдога, м. Вид закуска от пъхнат в топла кифла сварен кренвирш, полят с горчица, лютеница и др. |
| хотел - мн. хотели, (два) хотела, м. Обществено заведение в селище с ресторант и мебелирани стаи за временно живеене срещу заплащане. // п... |
| хотелиер - мн. хотелиери, м. Стопанин на хотел. // прил. хотелиерски, хотелиерска, хотелиерско, мн. хотелиерски. // същ. хотелиерство, ср. |
| хотелиерка - мн. хотелиерки, ж. Жена хотелиер. |
| хохот - само ед. Силен, гръмък басов смях. |
| храбрец - мн. храбреци, м. 1. Храбър човек; юнак. 2. Прен. Ирон. Страхливец. Такива храбреци не ни трябват. |
| храбър - храбра, храбро, мн. храбри, прил. 1. Който не се страхува, който проявява мъжество и решителност; смел, юначен, мъжествен, сърцат.... |
| хралупа - мн. хралупи, ж. Дупка в ствола на дърво, образувана при изгниването му от старост. |
| хралупест - хралупеста, хралупесто, мн. хралупести, прил. За дърво — който има хралупа. Хралупест дъб. |
| храм - храмът, храма, мн. храмове, (два) храма, м. 1. Богослужебна сграда; църква. Влизам в храма. 2. Прен. Място, където се изпитва благ... |
| храна - мн. храни, ж. 1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние. Пълноценна храна. Слаба храна. 2. Прен.... |
| хранен - хранена, хранено, мн. хранени, прил. 1. Разг. Охранен. Хранен добитък. 2. Остар. Доверен, верен. Хранен човек. |
| храненик - мн. храненици, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хранениче, храненичета, ср. |
| храненица - мн. храненици, ж. Момиче храненик. |
| хранилище - мн. хранилища, ср. Място (помещение или сграда), където се съхраняват ценни и др. предмети. Хранилище за ръкописи. |
| хранилка - мн. хранилки, ж. Приспособление за хранене на животни и птици. Децата поставиха хранилки в гората. |
| хранителен - хранителна, хранително, мн. хранителни, прил. 1. Който се използва като храна. Хранителни стоки. 2. Който е наситен с полезни за о... |
| хранопровод - мн. хранопроводи, (два) хранопровода, м. Обикн. ед. Орган във форма на тръба, по която храната преминава от устата в стомаха. // п... |
| храносмилане - само ед. Процес на разграждане, смилане на храната в организма. Добро храносмилане. // прил. храносмилателен, храносмилателна, хра... |
| хрантутя - хрантутиш, мин. св. хрантутих, мин. прич. хрантутил, несв.; кого/какво. Разг. Грубо. Храня, издържам този, който не заслужава или ... |
| храня - храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв.; кого/какво. 1. Давам храна да яде. Отивам да храня децата. Храня добитък. 2. Ос... |
| храсвам - храсваш, несв. и храсна, св, Разг. Храскам веднъж или поединично. |
| храскам - храскаш, несв. Разг. Удрям силно, със замах, като предизвиквам шум; хряскам, тряскам. |