| Буква Х |
|---|
| хумор - само ед. 1. Насмешливо отношение към недостатъци, слабости и др., чрез което те се представят в комически вид и предизвикват смях.... |
| хумореска - мн. хуморески, ж. 1. Остар. Късо хумористично произведение (литературно или музикално). Играем хумореска. 2. Разг. Пренебр. Неисти... |
| хуморист - мн. хумористи, м. 1. Автор на хумористични художествени произведения. 2. Човек, който умее забавно да разказва смешни неща, да се ... |
| хумористка - мн. хумористки, ж. Жена хуморист. |
| хунта - мн. хунти, ж. В латиноамериканските страни — заговорническа военна организация, която заграбва властта и налага режим на терор. |
| хурка - мн. хурки, ж. Специално пригодена дълга пръчка, върху която се закрепва къделя вълна и др. при ръчно предене. |
| хусар - мн. хусари, м. 1. Истор. Някогашен конник с пика. 2. Конен войник или офицер в някои армии. // прил. хусарски, хусарска, хусарско,... |
| хълбок - мн. хълбоци, (два) хълбока, м. Странична част на тялото между ребрата и тазовите кости. Лягам на хълбок. // прил. хълбочен, хълбоч... |
| хълм - хълмът, хълма, мн. хълмове, (два) хълма, м. Неголямо възвишение на земния релеф; рид, баир, тепе. Хълмът Света гора. |
| хълмист - хълмиста, хълмисто, мн. хълмисти, прил. В който има много хълмове. Хълмист релеф. |
| хълтам - хълташ, несв. Разг. Хлътвам. |
| хълцам - хълцаш, несв. 1. Несъзнателно и рязко поемам въздух поради спазъм в диафрагмата, като при това издавам особен шум. За да спреш да ... |
| хълцукам - хълцукаш, несв. Разг. Хълцам. |
| хълцуквам - хълцукваш, несв. и хълцукна, св. Хълцукам веднъж или поединично. |
| хълцукна - хълцукнеш, мин. св. хълцукнах, мин. прич. хълцукнал, св. — вж. хълцуквам. |
| хърба - мн. хърби, м. и ж. Разг. Хърбав човек или животно. |
| хърбав - хърбава, хърбаво, мн. хърбави, прил. Много слаб, хилав. |
| хързулвам - хързулваш, несв. и хързулна, св.; кого. Разг. 1. Подхлъзвам, хлъзгам. 2. Прен. Измамвам, излъгвам. Хързулнаха ме с тези дърва. — х... |
| хързулна - хързулнеш, мин. св. хързулнах, мин. прич. хързулнал, св. - вж. хързулвам. |
| хъркам - хъркаш, несв. 1. Издавам гърлен шум по време на сън. Един хъркаше и всички други не можеха да спят. 2. Прен. Разг. Пренебр. Спя дъ... |
| хърсъз - мн. хърсъзи, м. Остар. Разбойник, негодник; хаирсъзин. |
| хъш - хъшът, хъша, мн. хъшове, м. Истор. Български емигрант революционер от преди Освобождението. // прил. хъшовски, хъшовска, хъшовско,... |
| хъшлак - мн. хъшлаци, м. Разг. Пренебр. Уличен младеж; безделник, гамен, хаймана. // прил. хъшлашки, хъшлашка, хъшлашко, мн. хъшлашки. |