| Буква Х |
|---|
| хрущя - хрущиш, мин. св. хрущях, мин. прич. хрущял, несв. Издавам специфичен шум като при раздробяване на нещо твърдо. Костилките хрущяха ... |
| хрущял - мн. хрущяли, (два) хрящяла, м. Вид ненапълно втвърдена костна тъкан в организма на човек или животно. // прил. хрущялен, хрущялна,... |
| хрът - хрътът, хръта, мн. хрътове, (два) хръта, м. Остар. Ловно куче с дълго и елегантно тяло. |
| хрътка - мн. хрътки, ж. 1. Хрът. 2. Женски хрът. |
| хрясвам - хрясваш, несв. и хрясна, св. Хряскам веднъж или поединично. |
| хряскам - хряскаш, несв. Разг. Храскам. |
| хрясна - хряснеш, мин. св. хряснах, мин. прич. хряснал, св. — вж. хрясвам. |
| хубав - хубава, хубаво, мн. хубави, прил. 1. Който е с приятен външен вид; красив, очарователен, привлекателен, мил, гиздав. Хубава мома. ... |
| хубавелка - мн. хубавелки, ж. Разг. Хубавица. |
| хубавеляк - мн. хубавеляци, м. Разг. Хубавец (в 1 знач.). |
| хубавец - мн. хубавци, м. 1. Хубав (в 1 знач.) мъж; красавец. 2. Ирон. Негодник, хубостник. |
| хубавея - хубавееш, мин. св. хубавях, мин. прич. хубавял, несв. 1. Ставам все по-хубав; разхубавявам се. От ден на ден момата хубавееше. 2. ... |
| хубавица - мн. хубавици, ж. Хубава (в 1 знач жена; красавица. |
| хубаво - нареч. 1. Приятно. Много ми е хубаво в тази къща. 2. Добре. Хубаво сте се наредили — и работа имате, и къща си купихте. 3. Много, ... |
| хубост - хубостта,мн. хубости, ж. 1.Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубо... |
| хубостник - мн. хубостници, м. Разг. Пренебр. Лош човек; негодник, непрокопсаник. Оня хубостник да не ми се мярка пред очите. |
| хубостница - мн. хубостници, ж. Разг. Пренебр Жена хубостник. |
| художествен - художествена, художествено, художествени, прил. 1. Който се отнася до изкуство или до произведения на изкуството. Художествена лит... |
| художник - мн. художници, м. 1. Човек, който умее да рисува и професионално се занимава с рисуване; живописец. 2. Човек, който проявява творч... |
| художничка - мн. художнички, ж. Жена художник. |
| хуквам - хукваш, несв. и хукна, св. 1. Затичвам се изведнъж; втурвам се да бягам. Кучето хукна по пътеката. 2. Разг. Прен. Ходя да уреждам,... |
| хукна - хукнеш, мин. св. хукнах, мин. прич. хукнал. св. — вж. хуквам. |
| хула - мн. хули, ж. Груба нападка, обвинение, често несправедливо; злословие, клевета. Тези хули на могат да очернят светлата му памет. |
| хулен - хулна, хулно, мн. хулни, прил. Който съдържа хули. Хулни думи. |
| хулиган - мн. хулигани, м. Невъзпитан човек, който грубо нарушава обществения ред и спокойствието на хората; гамен, нехранимайко, хъшлак, ха... |
| хулиганка - мн. хулиганки, ж. 1. Жена хулиган. 2. Прен. Жарг. Малка бутилка за 100 г. алкохолно питие. |
| хулиганствам - хулиганстваш, несв. Проявявам хулиганство. // същ. хулиганстване, ср. |
| хулиганство - мн. хулиганства, ср. Хулиганска проява. |
| хулиганствувам - хулиганствуваш, несв. Хулиганствам. |
| хулител - хулителят, хулителя, мн. хулители, м. Човек, който хули. // прил. хулителски, хулителска, хулителско, мн. хулителски. |
| хулителка - мн. хулителки, ж. Жена хулител. |
| хулителство - мн. хулителства, ср. Хулителска проява. |
| хуля - хулиш, мин. св. хулих, мин. прич. хулил, несв.; кого/какво. Говоря хули по адрес на някого или нещо; злословя, ругая, оплювам. |
| хума - само ед. Вид мазна глина, употребявана като козметично или хигиенно средство и др. Маска на лицето от хума. |
| хуманен - хуманна, хуманно, мн. хуманни, прил. Човечен, човеколюбив, състрадателен, отзивчив. Хуманен жест. Хуманна проява. // нареч. хуманн... |
| хуманизъм - само ед. 1. Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека. 2. Човечност, човеколюб... |
| хуманист - мн. хуманисти, м. 1. Привърженик и последовател на хуманизма. 2. Хуманен човек. |
| хуманистка - мн. хуманистки, ж. Жена хуманист. |
| хуманитарен - хуманитарна, хуманитарно, мн. хуманитарни, прил. Който се отнася към човешкото общество, към човека и неговата култура. Хуманитарн... |
| хуманоид - мн. хуманоиди, м. Човекоподобно същество от друга планета, което посещава Земята; извънземно. |