| Буква Х |
|---|
| хихикам - хихикаш, несв. Смея се тихо, на пресекулки и за кратко. // същ. хихикане, ср. |
| хич - нареч. Разг. 1. Никак. Хич не ми се спи. 2. Като част. Остар. Нима. Хич бива ли да не дойдат. • Хич ме няма. 1. Много съм зле физи... |
| хищен - хищна, хищно, мн. хищни, прил. 1. За животно — който се храни с други животни. Хищен орел. 2. Прен. Който прилича на такова животн... |
| хищник - мн. хищници, (два) хищника, м. 1. Хищно животно. Лъвът е хищник. 2. Прен. Безмилостен, жесток, алчен човек. // прил. хищнически, х... |
| хищница - мн. хищници, ж. Женско същество хищник. |
| хлабав - хлабава, хлабаво, мн. хлабави, прил. Разг. 1. Който не е стегнат, не е прилепнал добре; халтав, слаб, отпуснат. Хлабав колан. Хлаб... |
| хлад - хладът, хлада, само ед., м. 1. Лек студ. От прозореца вее хлад. 2. Прохлада. Вечерен хлад. 3. Прен. Студенина, хладина (в 3 знач.)... |
| хладен - хладна, хладно, мн. хладни, прил. 1. Който е немного студен; прохладен. Хладен вятър. 2. Не топъл, студен. Хладна вода. 3. Прен. Б... |
| хладилен - хладилна, хладилно, мн. хладилни, прил. Който е свързан с охлаждане и с приборите, предназначени за охлаждане. Хладилен завод. Хла... |
| хладилник - мн. хладилници, (два) хладилника, м. 1. Електрически уред за поддържане на ниска температура, в който се съхраняват продукти, за д... |
| хладина - само ед. 1. Приятна студенина; прохлада, хлад. Заставам под сянката на хладина. 2. Студено време; хлад. Сутрешната хладина я караш... |
| хладнокръвен - хладнокръвна, хладнокръвно, мн. хладнокръвни, прил. 1. Който успява да запази спокойствие, самообладание в трудни, напрегнати ситу... |
| хладък - хладка, хладко, мн. хладки, прил. Не много студен, приятно студен; хладен. Хладка вода. |
| хлапак - мн. хлапаци, м. 1. Малко момче; хлапе. Хлапаци се мотаят по улицата. 2. Разг. Пренебр. Безотговорен млад мъж; негодник, хъшлак. //... |
| хлапе - мн. хлапета, ср. Разг. 1. Дете. Хлапетата си играят в стаята. 2. Прен. Пренебр. Млад, неопитен или безотговорен човек. // прил. хл... |
| хласвам - хласваш, несв. и хласна, св. Хласкам веднъж или поединично; блъсвам. |
| хласкам - хласкаш, несв.; какво/кого. Разг. Удрям със замах, грубо, като предизвиквам шум; блъскам, хлопам. Хласкам вратата. |
| хласна - хласнеш, мин. св. хласнах, мин. прич. хласнал, св. — вж. хласвам. |
| хлебар - хлебарят, хлебаря, мн. хлебари, м. Човек, който произвежда и/или продава хляб и други тестени изделия. // прил. хлебарски, хлебарс... |
| хлебарка - мн. хлебарки, ж. Жена хлебар. |
| хлебарница - мн. хлебарници, ж. Помещение, сграда за производство и продажба на хляб и други тестени изделия; фурна. |
| хлебен - хлебна, хлебно, мн. хлебни, прил. 1. Който е произведен от брашно. Хлебни продукти. 2. Който е предназначен за производство на хля... |
| хлебец - само ед. Умал. Малко количество хляб. |
| хлевоуст - хлевоуста, хлевоусто, мн. хлевоусти, прил. Разг. Пренебр. Който говори много и без да се съобразява с другите; словоохотлив, цапна... |
| хленч - хленчът, хленча, мн. хленчове, (два) хленча, м. Хленчене. |
| хленча - хленчиш, мин. св. хленчих, мин. прич. хленчил, несв. 1. Плача престорено, умолително и продължително. Детето хленчи цял ден за игр... |
| хлипам - хлипаш, несв. Плача, като си поемам на пресекулки въздух от време на време. // същ. хлипане, ср. |
| хлопам - хлопаш, несв. 1. При движението издавам шум, тропот; тропам, тракам. Вратата не се затваря и хлопа при всеки полъх на вятъра. 2. Р... |
| хлопатар - мн. хлопатари, (два) хлопатара, м. Кован, обикн. меден звънец за добитък; чан, хлопка. |
| хлопвам - хлопваш, несв. и хлопна, св. 1. Хлопам веднъж или поединично. 2. Какво. Затварям със замах врата, прозорец и под., като предизвикв... |
| хлопка - мн. хлопки, ж. Разг. Хлопатар. |
| хлопна - хлопнеш, мин. св. хлопнах, мин. прич. хлопнал, св. — вж. хлопвам. |
| хлор - хлорът, хлора, само ед., м. Отровен газ с жълто-зелен цвят. // прил. хлорен, хлорна, хлорно, мн. хлорни. • Хлорна вар. Дезинфекцир... |
| хлорирам - хлорираш, несв. и св.; какво. Избелвам или дезинфекцирам, като прибавям хлор. Хлорирана вода. // същ. хлориране, ср. |
| хлъзвам - хлъзваш, несв. и хлъзна, св. Хлъзгам веднъж или поединично. — хлъзвам се/хлъзна се. Хлъзгам се веднъж или поединично. |
| хлъзгав - хлъзгава, хлъзгаво, мн. хлъзгави, прил. По който лесно се хлъзга; плъзгав. Хлъзгави стъпала. |
| хлъзгам - хлъзгаш, несв.; какво. Движа по гладка повърхност, която не оказва съпротивление. Хлъзгам чантата по снега. — хлъзгам се. 1. Движа... |
| хлъзна - хлъзнеш, мин. св. хлъзнах, мин. прич. хлъзнал, св. — вж. хлъзвам. |
| хлътвам - хлътваш, несв. и хлътна, св. 1. Вмъквам се, вдълбавам се навътре. Дъската на пода е хлътнала. Коремът му е хлътнал. 2. Пропадам на... |
| хлътна - хлътнеш, мин. св. хлътнах, мин. прич. хлътнал, св. — вж. хлътвам. |