| Буква Х |
|---|
| химикал - мн. химикали, (два) химикала, м. 1. Получен по химически път препарат. 2. Разг. Пълнител за писане, зареден със специално мастило. |
| химикалка - мн. химикалки, ж. Приспособление за писане, в което се поставя химикал (във 2 знач.). |
| химичен - химична, химично, мн. химични, прил. Химически. |
| химически - химическа, химическо, мн. химически, прил. 1. Който се отнася до химия. Химическо съединение. 2. В който се използват продукти, ср... |
| химичка - мн. химички, ж. Жена химик. |
| химия - само ед. 1. Спец. Наука, която се занимава със свойствата на различните вещества, с техния състав и със съединяването помежду им. ... |
| химн - химнът, химна, мн. химни, (два) химна, м. 1. Официална тържествена песен като символ на държава или на организация, съюз и др. Нац... |
| хинин - само ед. Силногорчиво лекарство против малария, тиф и др., получавано от кората на специално южноамериканско растение. // прил. хи... |
| хипер - Първа съставна част на думи със значение много повече от нормалното; свръх, напр. хиперинфлация, хиперсексуалност, хиперфункция и ... |
| хипербола - мн. хиперболи, ж. Спец. Стилистично средство, което се основава върху преувеличението. |
| хиперболизирам - хиперболизираш, несв. и св. Преувеличавам, засилвам. // същ. хиперболизиране, ср. |
| хиперболичен - хиперболична, хиперболично, мн. хиперболични, прил. 1. Който се отнася до хипербола. 2. Прен. Преувеличен, изопачен. // нареч. хип... |
| хипертрофия - само ед. Спец. Неестествено, прекалено увеличаване обема на орган, тъкан и под. |
| хипи - мн. хипита, ср. Представител на младежко движение от края на 60-те години на ХХ в., което се бунтува срещу традиционните норми и о... |
| хипноза - само ед. 1. Предизвикано под чуждо влияние сънно състояние, при което лице, изпаднало в такова състояние, се подчинява на чужда во... |
| хипнотизатор - мн. хипнотизатори, м. Човек, който предизвиква хипноза. // прил. хишотизаторски, хипнотизаторска, хипнотизаторско, мн. хипнотизато... |
| хипнотизация - мн. хипнотизации, ж. Хипнотизиране. |
| хипнотизирам - хипнотизираш, несв. и св.; кого. Правя да изпадне в състояние на хипноза. Хипнотизираха го с поглед. // същ. хипнотизиране, ср. |
| хиподрум - мн. хиподруми, (два) хиподрума, м. Специално пригодена площадка (стадион) за конни състезания. |
| хипопотам - мн. хипопотами, (два) хипопотама, м. Огромен южноафрикански бозайник с голяма глава и дебела кожа, който обитава гори и езера; реч... |
| хипотеза - мн. хипотези, ж. 1. Научно предположение, което подлежи на доказване. 2. Предположение, допускане. Имам своя хипотеза. |
| хипотенуза - мн. хипотенузи, ж. Спец. В геометрията — страна в правоъгълен триъгълник, разположена срещу правия ъгъл. |
| хипотетичен - хипотетична, хипотетично, мн. хипотетични, прил. Който е основан на хипотеза; предполагаем, възможен. Хипотетичен извод. // нареч.... |
| хиромант - мн. хироманти, м. Човек, който се занимава с хиромантия. |
| хиромантия - само ед. Гадаене по линиите на ръката. |
| хиромантка - мн. хиромантки, ж. Жена хиромант. |
| хирург - мн. хирурзи, м. Лекар, специалист по хирургия. |
| хирургия - само ед. Дял от медицината, който се занимава с лечението на вътрешни болести, счупвания и др. по оперативен път. // прил. хирурги... |
| хит - хитът, хита, мн. хитове, (два) хита, м. 1. Ши-рокоизвестна, популярна и харесвана песен, творба. Нов хит. 2. Това, което в определ... |
| хитлеризъм - само ед. Фашистка идеология, пропагандирана и реализирана под формата на диктатура в Германия от Адолф Хитлер (1933 - 1945). |
| хитлерист - мн. хитлеристи, м. Привърженик на хитлеризма. // прил. хитлеристки, хитлеристка, хитлеристко, мн. хитлеристки. |
| хитлеристка - мн. хитлеристки, ж. Жена хитлерист. |
| хитрец - мн. хитреци, м. Хитър човек; шмекер, дявол. |
| хитрея - хитрееш, мин. св. хитрях, мин. прич. хитрял, несв. Разг. Проявявам хитрост, лукавство. Всеки хитрее и работата стои несвършена. - ... |
| хитрина - мн. хитрини, ж. Хитрост, хитра постъпка. |
| хитрост - хитростта, мн. хитрости, ж. 1. Само ед. Качество на хитър; хитрина. Известен е с хитростта си. 2. Проява на хитър; хитрина. Торбат... |
| хитроумен - хитроумна, хитроумно, мн. хитроумни, прил. 1. Който проявява хитрост и ум. Хитроумен селянин. 2. Който е проява на хитрост и ум. Х... |
| хитрувам - хитруваш, несв. Проявявам хитрост, обикн. за да не направя нещо, което се иска или се очаква от мен. Тя чу въпроса, но не отговори... |
| хитруша - мн. хитруши, ж. Разг. Обикн. одобрително или снизходително. Хитра жена, хитро момиче или хитро женско животно. |
| хитър - хитра, хитро, мн. хитри, прил. 1. Който трудно може да бъде подмамен, подведен, излъган; опитен, лукав. Хитро добиче. Хитро дете. ... |