| Буква Х |
|---|
| характер - мн. характери, (два) характера, м. 1. Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. ... |
| характерен - характерна, характерно, мн. характерни, прил. 1. Който е присъщ, който характеризира. Характерна за него усмивка. Характерно за еп... |
| характеризирам - характеризираш, несв. и св.; какво/кого. Описвам отличителните черти на някого или на нещо. Героят е характеризиран като жесток и ... |
| характеристика - мн. характеристики, ж. 1. Писмено или устно проявяване на характерните особености на някого или на нещо. Речева характеристика. 2.... |
| характеристичен - характеристична, характеристично, мн. характеристични, прил. Характерен. Характеристичен подход. |
| харамия - мн. харамии, м. Остар. 1. Разбойник, хайдук. 2. Хайдутин, бунтовник. // прил. харамийски, харамийска, харамийско, мн. харамийски. ... |
| хард - неизм. Като прил. Твърд, корав, як, силен, стабилен; тежък, суров. |
| хардлайнер - мн. хардлайнери, м. Най-твърд, последователен поддръжник на определена политическа позиция в рамките на партия, движение и др.; тв... |
| хардуер - само ед. Спец. Материалната част, апаратурата на компютър. |
| харем - мн. хареми, (два) харема, м. 1. Всички жени на един мъж в страни с многоженство. Водя харема си. 2. Женски помещения в къща на мно... |
| харен - харна, харно, мн. харни, прил. Разг. Добър, хубав, хрисим. Харен кон. // нареч. харно. |
| харесам - харесаш, св. — вж. харесвам. |
| харесвам - харесваш, несв. и харесам, св. 1. Какво/кого. Изпитвам естетическа наслада, удоволствие, радост, защото отговаря на моя вкус и на ... |
| харижа - харижеш, мин. св. харизах, мин. прич. харизал, св. — вж. харизвам. |
| харизвам - харизваш, несв. и харижа, св.; какво, на кого. Разг. Давам безвъзмездно; подарявам. Ако го искаш, направо ще ти го харижа. |
| харман - мн. хармани, (два) хармана, м. 1. Истор. Равен кръгъл терен, върху който се е вършеело в миналото с диканя; гумно. Всички са на ха... |
| хармоника - мн. хармоники, ж. Музикален инструмент с прикачена на мях клавиатура, подобен на акордеон. |
| хармоничен - хармонична, хармонично, мн. хармонични, прил. 1. Който образува съзвучие, хармония; благозвучен, мелодичен. Хармонична музика. Хар... |
| хармонически - хармоническа, хармоническо, мн. хармонически, прил. Хармоничен. |
| хармония - мн. хармонии, ж. 1. Приятно съчетание на едновременно звучащи тонове; благо-звучие. Гласовете им са в хармония. 2. Съгласуваност, ... |
| харпун - мн. харпуни, (два) харпуна, м. Копие на дълга връв, което се изстрелва при лов на едри риби. |
| харта - мн. харти, ж. Название на документ — споразумение с особена обществена значимост, често в междудържавните отношения. Харта за прав... |
| хартия - мн. хартии, ж. Целулозен фабричен продукт на тънки листове, предназначен за писане, рисуване, амбалаж и др., както и всеки един от... |
| харча - харчиш, мин. св. харчих, мин. прич. харчил, несв.; какво. Разг. 1. Изразходвам пари. Заплатата не им стига, защото харчат много. 2... |
| хас - неизм. • Има си хас. Разг. Възможно ли е. |
| хасе - мн. хасета, ср. Вид тънка, обикн. памучна тъкан, използвана предимно за ушиване на спално бельо. Възглавница от хасе. // прил. хас... |
| хастар - само ед. Подплата на дреха. // прил. хастарен, хастарена, хастарено, мн. хастарени. |
| хатър - само ед. Разг. 1. Угода, удоволствие. За твой хатър оставам. 2. Воля, желание, изискване. Всички се съобразяваха с неговия хатър. ... |
| хашиш - само ед. Наркотик, добиван от индийски коноп. // прил. хашишов, хашишова, хашишово, мн. хашишови. |
| хвалба - мн. хвалби, ж. Разг. 1. Хвалене, похвала. Чухме големи хвалби за него. 2. Пренебр. Нескромно изтъкване на съмнителни достойнства, ... |
| хвалебен - хвалебна, хвалебно, мн. хвалебни, прил. Остар. Който съдържа, изразява похвала; хвалебствен. Хвалебни думи. // нареч. хвалебно. |
| хвалебствен - хвалебствена, хвалебствено, мн. хвалебствени, прил. Който съдържа, изразява хвалебствие. |
| хвалебствие - мн. хвалебствия, ср. Публична похвала; хвалба (във 2 знач.). В словото му имаше само хвалебствия. |
| хвалипръцко - мн. хвалипръцковци, м. Разг. Пренебр. Самохвалко. |
| хвалител - хвалителят, хвалителя, мн. хвалители, м. Остар. Човек, който хвали. |
| хваля - хвалиш, мин. св. хвалих, мин. прич. хвалил, несв.; кого/какво. Говоря добри думи, като изтъквам достойнства, заслуги, прояви и др.... |
| хвана - хванеш, мин. св. хванах, мин. прич. хванал, св. - вж. хващам. |
| хватка - мн. хватки, ж. 1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки. 2... |
| хващам - хващаш, несв. и хвана, св. 1. Какво/кого. Поемам, задържам с ръка; ловя, улавям. Хващам детето за дрехите. 2. Какво/кого. Достигам... |
| хвойна - мн. хвойни, ж. Нискостеблено иглолистно растение с червеникави топчести плодове. // прил. хвойнов, хвойнова, хвойново, мн. хвойнов... |