храниш, мин. св. храних, мин. прич. хранил, несв.; кого/какво. 1.
Давам храна да яде.
Отивам да
храня децата.
Храня добитък. 2. Осигурявам необходимите средства за издръжка; издържам. Мъжът и не работи и тя трябва да ги храни. — храня се. 1. Ям. Храня се в стол. Храня се бързо. 2. Издържам се, прехранвам се. От тези книги се храня. // същ. хранене, мн. хранения, ср. Две хранения на ден.