| Буква Х |
|---|
| храсна - храснеш, мин. св. храснах, мин. прич. храснал, св. — вж. храсвам. |
| храст - храстът, храста, мн. храсти, (два) храста, м. Дребно дърво с тънък ствол и много разклонения, които започват още от повърхността н... |
| храсталак - мн. храсталаци, (два) храсталака, м. Покрито с гъстоизраснали храсти място. Шмугнах се в храсталака. |
| храча - храчиш, мин. св. храчих, мин. прич. храчил, несв. Отделям, плюя храчка. Храча кръв. // същ. храчене, ср. |
| храчка - мн. храчки, ж. Гъста слуз, която се отделя от секретите на белите дробове или носната кухина и се изхвърля през устата. Кървава хр... |
| хребет - мн. хребети, (два) хребета, м. Връхна част, гребен на планина. |
| хрема - само ед. Възпаление на носната лигавица, придружено от сополи и често кихане; ринит. |
| хремав - хремава, хремаво, мн. хремави, прил. Който има хрема. Хремаво дете. |
| хризантема - мн. хризантеми, ж. Есенно цвете с големи кичести цветове по един на стрък. Бели хризантеми. |
| хриле - само мн. Органи за дишане на водни животни във форма на дъговидни твърди цепнатини по кожата. |
| хрип - хрипът, хрипа, мн. хрипове, (два) хрипа, м. Хриплив звук при дишане, обикн. в резултат на белодробно заболяване. |
| хрипкав - хрипкава, хрипкаво, мн. хрипкави, прил. Хриплив. // нареч. хрипкаво. // същ. хрипкавост, хрипкавостта, ж. |
| хриплив - хриплива, хрипливо, мн. хрипливи, прил. За глас, звук — който не звучи чисто, ясно; глух, дрезгав, пресипнал, прегракнал, продран.... |
| хрисим - хрисима, хрисимо, мн. хрисими, прил. Разг. 1. Кротък, смирен, покорен. Хрисимо дете. 2. Който изразява смиреност, покорство. Хриси... |
| християнизирам - християнизираш, несв. и св.; кого/какво. Обръщам в християнска вяра. // същ. християнизиране, ср. |
| християнин - мн. християни, м. Човек, който изповядва християнството. |
| християнка - мн. християнки, ж. Жена християнин. |
| християнство - само ед. 1. Широкоразпространена религия, в основата на която лежи култът към Исус Христос. 2. Тези, които изповядват тази религия... |
| христолюбив - христолюбива, христолюбиво, мн. христолюбиви, прил. Който е предан християнин. Христолюбива жена. |
| христоматия - мн. христоматии, ж. Учебно помагало — сборник с подбрани текстове или откъси от текстове за изучаване. Христоматия по езикова култ... |
| хром - хрома, хромо, мн. хроми, прил. Остар. Куц. |
| хромирам - хромираш, несв. и св.; какво. Правя хромово покритие. // същ. хромиране, ср. |
| хроника - мн. хроники, ж. 1. Истор. Средновековно съчинение, в което в последователен ред се описват исторически събития; летопис. Ма-насиев... |
| хроникален - хроникална, хроникално, мн. хроникални, прил. Който е построен като хроника. |
| хроникьор - мн. хроникьори, м. 1. Сътрудник във вестник, който събира материали за хрониката. 2. Човек, който излага в последователен ред съби... |
| хронист - мн. хронисти, м. Истор. Автор на хроника (в 1 знач.); летописец. |
| хроничен - хронична, хронично, мн. хронични, прил. Който не се променя с времето или се повтаря циклично; траен, постоянен. Хронично заболява... |
| хронически - хроническа, хроническо, мн. хронически, прил. Хроничен. // нареч. хронически. |
| хронология - само ед. 1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология. 2. Последователност от събития във врем... |
| хронометър - мн. хронометри, (два) хронометъра, м. 1. Астрономически прибор на точно измерване на времето. 2. Много точен часовник. 3. Такъв ча... |
| хрумва ми - (ти, му, й, ни, ви, им), несв. и хрумне ми, св. Внезапно ми идва наум, осенява ме. Постоянно ми хрумват разни идеи. // същ. хрумва... |
| хрумне ми - мин. св. хрумна ми, мин. прич. хрумнал ми, св. — вж. хрумва ми. |
| хрупам - хрупаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен приглушен и отсечен шум. Хрупам морков. 2. ... |
| хрупвам - хрупваш, несв. и хрупна, св. Хрупам веднъж или поединично. |
| хрупкав - хрупкава, хрупкаво, мн. хрупкави, прил. Който е твърд, но крехък и издава специфичен приглушен и отсечен шум при натискане или раз... |
| хрупкам - хрупкаш, несв. Хрупам леко, по малко. // същ. хрупкане, ср. |
| хрупна - хрупнеш, мин. св. хрупнах, мин. прич. хрупнал, св. — вж. хрупвам. |
| хрусвам - хрусваш, несв. и хрусна, св. Хрускам веднъж или поединично. |
| хрускам - хрускаш, несв. 1. Какво. Ям, като раздробявам със зъби нещо твърдо и издавам специфичен рязък шум. Хрускам дражета. 2. Хрущя. // с... |
| хрусна - хруснеш, мин. св. хруснах, мин. прич. хруснал, св. — вж. хрусвам. |