Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква Х
хлътнатина - мн. хлътнатини, ж. Хлътнало място; вдлъбнатина.
хлъцвам - хлъцваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично. • Хлъцвам/хлъцна от изненада. Силно се изненадвам, оставам учуден.
хлъцна - хлъцнеш, мин. св. хлъцнах, мин. прич. хлъцнал, св. - вж. хлъцвам.
хмел - хмелът, хмела, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др. // прил. хмелен, хме...
хо-хо - междум. За наподобяване на силен, гръмък басов смях.
хоби - мн. хобита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки.
хобот - мн. хоботи, (два) хобота, м. Удължен като тръба нос на някои животни, който служи и за всмукване на течности. Слонски хобот.
хоботен - хоботна, хоботно, мн. хоботни, прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар.
хоботче - мн. хоботчета, ср. 1. Малък хобот. 2. Хо-ботовиден израстък на главата на насекоми, червеи, който служи за обоняние, за защита или...
ход - ходът, хода, мн. ходове, (два) хода, м. 1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход. 2. Само ед. Начин на движение при ходене; похо...
ходатай - ходатаят, ходатая, мн. ходатаи, м. Човек, който ходатайства.
ходатайствам - ходатайстваш, несв. Използвам влиянието си, за да се застъпя пред длъжностно лице за някого. Ходатайстваха му да го приеме на рабо...
ходатайство - мн. ходатайства, ср. Дейност или проява на ходатай.
ходатайствувам - ходатайствуваш, несв. Ходатайствам.
ходешката - нареч. Ходешком.
ходешком - нареч. С ходене; пешком.
ходжа - мн. ходжи, м. Мюсюлмански свещеник.
ходило - мн. ходила, ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този зав...
ходом - нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме. • Ходом марш! Военна заповед з...
ходя - ходиш, мин. св. ходих, мин. прич. ходил, несв. 1. Премествам се, движа се крачка по крачка; вървя, крача. Обичам да ходя по улицит...
ходя си - ходиш си, мин. св. ходих си, мин. прич. ходил си, несв. Връщам се вкъщи или там, където временно живея; отивам си. Дойде време да ...
хойкам - хойкаш, несв. Разг. Пренебр. Ходя без работа; скитам, миткам. // същ. хойкане, ср.
хокам - хокаш, несв.; кого/какво. Разг. Карам се, мъмря, гълча, навиквам. // същ. хокане, ср.
хокеист - мн. хокеисти, м. Спортист, който играе хокей.
хокей - хокеят, хокея, само ед., м. Вид колективен спорт, при който играчите придвижват с помощта на специални щеки топка или шайба, за да...
хол - холът, хола, мн. холове, (два) хола, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна. // ...
холдинг - само ед. Спец. Притежание на акции, стока и др. // прил. холдингов, холдингова, холдингово, мн. холдингови. • Холдингово дружество...
холера - само ед. Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спад...
холерик - мн. холерици, м. Тип характер на темпераментен и енергичен човек, който бързо се поддава на различни чувства и лесно преминава от ...
холеричка - мн. холерички, ж. Жена холерик.
хомогенен - хомогенна, хомогенно, мн. хомогенни, прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна...
хомосексуален - хомосексуална, хомосексуално, мн. хомосексуални, прил. Който се отнася към хомосексуалист и хомосексуализъм. Хомосексуални връзки....
хомосексуализъм - само ед. Полов нагон, проявяван към лице от собствения пол.
хомосексуалист - мн. хомосексуалисти, м. Човек, който изпитва полово влечение към лица от своя пол и влиза в интимен контакт с тях.
хомот - мн. хомоти, (два) хомота, м. 1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем. 2. П...
хонорар - мн. хонорари, (два) хонорара, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не...
хонорувам - хоноруваш, несв. Давам хонорар. // същ. хоноруване, ср.
хоноруван - хонорувана, хонорувано, мн. хонорувани, прил. Който е нает срещу хонорар. Хонорувани преподаватели.
хор - хорът, хора, ми. хорове, (два) хора, м. 1. Певчески колектив. Детски хор. 2. Вокална партия за много участници. Хор от опера. // п...
хора - само мн. 1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора. 2. Лица, които са извън семейството, непознати....
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: