Буква Х |
хлътнатина - мн. хлътнатини, ж. Хлътнало място; вдлъбнатина. |
хлъцвам - хлъцваш, несв. и хлъцна, св. Хълцам веднъж или поединично. • Хлъцвам/хлъцна от изненада. Силно се изненадвам, оставам учуден. |
хлъцна - хлъцнеш, мин. св. хлъцнах, мин. прич. хлъцнал, св. - вж. хлъцвам. |
хмел - хмелът, хмела, само ед., м. Увивно растение с тънко стъбло, от което се приготвя хлебна мая, бирена мая и др. // прил. хмелен, хме... |
хо-хо - междум. За наподобяване на силен, гръмък басов смях. |
хоби - мн. хобита, ср. Любимо занимание през свободното време (но не професия). Хобито ми е да колекционирам марки. |
хобот - мн. хоботи, (два) хобота, м. Удължен като тръба нос на някои животни, който служи и за всмукване на течности. Слонски хобот. |
хоботен - хоботна, хоботно, мн. хоботни, прил. Който има хобот или хоботче. Хоботен бръмбар. |
хоботче - мн. хоботчета, ср. 1. Малък хобот. 2. Хо-ботовиден израстък на главата на насекоми, червеи, който служи за обоняние, за защита или... |
ход - ходът, хода, мн. ходове, (два) хода, м. 1. Само ед. Ходене. Бавен ход. Ускорен ход. 2. Само ед. Начин на движение при ходене; похо... |
ходатай - ходатаят, ходатая, мн. ходатаи, м. Човек, който ходатайства. |
ходатайствам - ходатайстваш, несв. Използвам влиянието си, за да се застъпя пред длъжностно лице за някого. Ходатайстваха му да го приеме на рабо... |
ходатайство - мн. ходатайства, ср. Дейност или проява на ходатай. |
ходатайствувам - ходатайствуваш, несв. Ходатайствам. |
ходешката - нареч. Ходешком. |
ходешком - нареч. С ходене; пешком. |
ходжа - мн. ходжи, м. Мюсюлмански свещеник. |
ходило - мн. ходила, ср. Плоският завършек на крака, с който се стъпва, ходи, както и част от чорап или обувка, която се допира до този зав... |
ходом - нареч. С ходене (обикн. при промяна на темпото). Тръгнахме ходом, а после започнахме да подтичваме. • Ходом марш! Военна заповед з... |
ходя - ходиш, мин. св. ходих, мин. прич. ходил, несв. 1. Премествам се, движа се крачка по крачка; вървя, крача. Обичам да ходя по улицит... |
ходя си - ходиш си, мин. св. ходих си, мин. прич. ходил си, несв. Връщам се вкъщи или там, където временно живея; отивам си. Дойде време да ... |
хойкам - хойкаш, несв. Разг. Пренебр. Ходя без работа; скитам, миткам. // същ. хойкане, ср. |
хокам - хокаш, несв.; кого/какво. Разг. Карам се, мъмря, гълча, навиквам. // същ. хокане, ср. |
хокеист - мн. хокеисти, м. Спортист, който играе хокей. |
хокей - хокеят, хокея, само ед., м. Вид колективен спорт, при който играчите придвижват с помощта на специални щеки топка или шайба, за да... |
хол - холът, хола, мн. холове, (два) хола, м. Голяма стая, помещение в жилище за гости, празненства, почивка; салон, гостна, дневна. // ... |
холдинг - само ед. Спец. Притежание на акции, стока и др. // прил. холдингов, холдингова, холдингово, мн. холдингови. • Холдингово дружество... |
холера - само ед. Спец. Острозаразна болест на тънките черва, която се характеризира с обезводняване вследствие на диария и повръщане, спад... |
холерик - мн. холерици, м. Тип характер на темпераментен и енергичен човек, който бързо се поддава на различни чувства и лесно преминава от ... |
холеричка - мн. холерички, ж. Жена холерик. |
хомогенен - хомогенна, хомогенно, мн. хомогенни, прил. Който е съставен от еднакви части или от части с еднакви свойства; еднороден. Хомогенна... |
хомосексуален - хомосексуална, хомосексуално, мн. хомосексуални, прил. Който се отнася към хомосексуалист и хомосексуализъм. Хомосексуални връзки.... |
хомосексуализъм - само ед. Полов нагон, проявяван към лице от собствения пол. |
хомосексуалист - мн. хомосексуалисти, м. Човек, който изпитва полово влечение към лица от своя пол и влиза в интимен контакт с тях. |
хомот - мн. хомоти, (два) хомота, м. 1. Дървено приспособление, което се поставя на врата на волове, биволи и др. при впрягане; ярем. 2. П... |
хонорар - мн. хонорари, (два) хонорара, м. Парично възнаграждение за написана статия, книга или за извънредна квалифицирана услуга, която не... |
хонорувам - хоноруваш, несв. Давам хонорар. // същ. хоноруване, ср. |
хоноруван - хонорувана, хонорувано, мн. хонорувани, прил. Който е нает срещу хонорар. Хонорувани преподаватели. |
хор - хорът, хора, ми. хорове, (два) хора, м. 1. Певчески колектив. Детски хор. 2. Вокална партия за много участници. Хор от опера. // п... |
хора - само мн. 1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора. 2. Лица, които са извън семейството, непознати.... |