Буква Х |
хермафродит - мн. хермафродити, м. Организъм с едновременно проявени мъжки и женски полови белези. // прил. хермафродитен, хермафродитна, хермаф... |
хермелин - мн. хермелини, (два) хермелина, м. Дребен бозайник от рода на бялката с ценна бяла кожа, както и самата кожа. // прил. хермелинов,... |
херметичен - херметична, херметично, мн. херметични, прил. Който не пропуска въздух след затваряне. Херметична врата. // нареч. херметично. |
херметически - херметическа, херметическо, мн. херметически, прил. Херметичен. // нареч. херметически. |
херния - мн. хернии, ж. Спукване или разкъсване на ципата, която поддържа някои орган в човешкото или животинското тяло; изсипване. |
хероин - само ед. Наркотик във вид на бял прах, получаван от маково семе. // прил. хероинов, хероинова, хероиново, мн. хероинови. Хероиново... |
херпес - мн. херпеси, (два) херпеса, м. Спец. Кожно възпаление във вид на група малки мехурчета, пълни с течност, което се появява най-чест... |
херувим - мн. херувими, (два) херувима, м. В християнството — висш ангел. // прил. херувимски. херувимска, херувимско, мн. херувимски. |
херцог - мн. херцози, м. Наследствена титла на владетелски княз в някои западноевропейски страни, както и лицето, което я носи. // прил. хе... |
херцогиня - мн. херцогини, ж. 1. Жена херцог. 2. Съпруга на херцог. |
херцогство - мн. херцогства, ср. Територия, управлявана от херцог. |
хетера - мн. хетери, ж. Скъпоплатена, добре възпитана и начетена куртизанка. |
хетерогенен - хетерогенна, хетерогенно, мн. хетерогенни, прил. Нееднороден, разносъставен, смесен. Хетерогенно общество. // същ. хетерогенност, ... |
хибрид - мн. хибриди, (два) хибрида, м. Спец. Организъм, получен в резултат от кръстосването на различни видове, сортове, раси и др.; мелез... |
хигиена - само ед. 1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето. 2. Чистотата като ... |
хигиенизирам - хигиенизираш, несв. и св.; какво. Привеждам в съответствие с хигиенните изисквания. Хигиенизирам сградата. // същ. хигиенизиране, ... |
хигиеничен - хигиенична, хигиенично, мн. хигиенични, прил. Който е съобразен с изискванията на хигиената; здравословно чист. // нареч. хигиенич... |
хигроскопичен - хигроскопична, хигроскопично, мн. хигроскопични, прил. Който лесно всмуква, поема влага. Хигроскопичен памук. // съш. хигроскопичн... |
хидравлика - само ед. Спец. Наука, която изучава физичните свойства на течностите и приложението им в техниката. |
хидравличен - хидравлична, хидравлично, мн. хидравлични, прил. 1. Който се отнася до хидравлика. 2. Който използва физичните свойства на течност... |
хидравлически - хидравлическа, хидравлическо, мн. хидравлически, прил. Хидравличен. |
хидрат - мн. хидрати, (два) хидрата, м. Спец. Химическо съединение с ОН група; основа. |
хидратиране - само ед. Спец. Насищане на съединение с вода, без да се осъществява химическо преразлагане. |
хидро- - Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до вода, воден, или който използва водна сила, водна енергия, напр... |
хидролог - мн. хидролози, м. Специалист по хидрология. // прил. хидроложки, хидроложка, хидроложко, мн. хидроложки. |
хидрология - само ед. Спец. Наука за движението и разпространението на водата над и под земята и в атмосферата. |
хидроплан - мн. хидроплани, (два) хидроплана, м. Самолет, който е пригоден за излитане от вода и кацане във вода. |
хидросфера - само ед. Спец. Водната обвивка на Земята. |
хидротермален - хидротермална, хидротермално, мн. хидротермални, прил. Който се отнася до топли минерални води. Хидротермален извор. |
хиена - мн. хиени, ж. Хищен бозайник от рода на кучетата, който се храни основно с мърша. |
хижа - мн. хижи, ж. 1. Туристическа база в планината. Високопланинска хижа. 2. Остар. Малка къща; колиба. |
хикс - хиксът, хикса, мн. хиксове, (два) хикса, м. 1. Название на двадесет и третата буква от латинската азбука. 2. Название на неизвестн... |
хилав - хилава, хилаво, мн. хилави, прил. Който е много слаб; нездрав, немощен, неразвит. Хилаво дете. Хилаво цвете. // същ. хилавост, хил... |
хилка - мн. хилки, ж. 1. Приспособление за игра на тенис на маса, което има елипсовидна плоска форма и дръжка. 2. Прен. Жарг. Много слаб ч... |
хиля се - хилиш се, мин. св. хилих се, мин. прич. хилил се, несв. Разг. Смея се, обикн. с отворена уста и полугласно. |
хиляда - мн. хиляди, ж. 1. Хиляда единици. 2. Само мн. Извънредно много. Направихме хиляди разговори, изтърпяхме хиляди неприятности и пак ... |
хилядарка - мн. хилядарки, ж. Разг. Хиляда лева, както и банкнота от хиляда лева. Получавам няколко хилядарки. |
хилядолетие - мн. хилядолетия, ср. Период от хиляда години. // прил. хилядолетен, хилядолетна, хилядолетно, мн. хилядолетни. |
химера - мн. химери, ж. Нещо нереално, непостижимо, измислено; блян, мечта, мираж, утопия, илюзия. Празни химери. // прил. химерен, химерна... |
химик - мн. химици, м. Специалист по химия. |