| Буква Х |
|---|
| хвощ - хвощът, хвоща, мн. хвощове, (два) хвоща, м. Тревисто растение с дълги и тесни прешленести листа. // прил. хвощов, хвощова, хвощово... |
| хвръквам - хвръкваш, несв. и хвръкна, св. 1. Започвам да летя; излитам, политам. Птичето хвръкна. 2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; по... |
| хвръкна - хвръкнеш, мин. св. хвръкнах, мин. прич. хвръкнал, св. — вж. хвръквам. |
| хвъргам - хвъргаш, несв. Разг. Хвърлям. // същ. хвъргане, ср |
| хвъргач - мн. хвъргачи, м. Човек, който хвърля. Копиехвъргач. |
| хвъргачка - мн. хвъргачки, ж. Жена хвъргач. |
| хвъркам - хвъркаш, несв. Хвърча на кратки разстояния; подхвръквам. |
| хвъркат - хвърката, хвъркато, мн. хвъркати, прил. Остар. 1. Който може да лети, хвърчи. Хвъркати животни. 2. Прен. Който се движи много бърз... |
| хвърковат - хвърковата, хвърковато, мн. хвърковати, прил. Хвъркат. |
| хвърлей - хвърлеят, хвърлея, мн. хвърлеи, (два) хвърлея, м. Разстоянието, което ограничава един хвърлен камък като мерна единица. Живеят на ... |
| хвърля - хвърлиш, мин. св. хвърлих, мин. прич. хвърлил, св. — вж. хвърлям. |
| хвърлям - хвърляш, несв. и хвърля, св. 1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвъ... |
| хвърчешката - нареч. Хвърчешком. |
| хвърчешком - нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо. |
| хвърчилка - мн. хвърчилки, ж. Израстък върху семе за разпространяване чрез вятъра. |
| хвърчило - мн. хвърчила, ср. Детска играчка - летяща във въздуха рамка с прикрепена хартия, управлявана с въженце или връв от земята. |
| хе - част. Разг. За посочване; ей, ето там. Хе къде е селото, зад оная горичка! |
| хегемон - мн. хегемони, м. Основна управляваща, ръководеща сила; този, който установява хегемония. |
| хегемония - само ед. Върховенство, първенство, надмощие. Политическа хегемония. // прил. хегемонен, хегемонна, хегемонно, мн. хегемонии. |
| хей - част. Разг. Ей, Хей там го остави! Хей, какво правиш там? Хей, я се върни! |
| хекатомба - мн. хекатомби, ж. 1. Истор. В древността — голямо жертвоприношение. 2. Прен. Остар. Масова смърт в името на нещо, като жертва. |
| хектар - мн. хектари, (два) хектара, м. Мярка за площ, равна на сто ара. |
| хеле - нареч. Разг. Най-сетне. Хеле пристигнаха и те. |
| хелий - хелият, хелия, само ед., м. Лек газ, използван за пълнене на балони. // прил. хелиев, хелиева, хелиево, мн. хелиеви. |
| хеликоптер - мн. хеликоптери, (два) хеликоптера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му... |
| хем - част. Разг. 1. За усилване на предупреждение, молба. 2. За усилване на потвърждение, присъединяване, придружено с учудване, изнена... |
| хемодиализа - само ед. Спец. В медицината — извънбъбречно пречистване на кръвта (с помощта на специален апарат) при бъбречна недостатъчност. |
| хемодиализатор - мн. хемодиализатори, (два) хемодиализатора, м. Апарат за хемодиализа. |
| хемороиди - само мн. Спец. Подути болезнени възли върху вените на правото черво и ануса; маясъл. |
| хендек - мн. хендеци, (два) хендека, м. Разг. Крайпътен изкоп, ров. |
| хепатит - само ед. Спец. Вид болест — заболяване на черния дроб; жълтеница. |
| хепиенд - само ед. Щастлив край, изход. |
| хептен - нареч. Разг. Съвсем, напълно, изцяло. Той пък хептен глупав. |
| хепънинг - мн. хепънинги, (два) хепънинга, м. 1. Драматическо представление, което се състои от не свързани помежду си епизоди, често с участ... |
| хералдика - само ед. Спец. 1. Наука, която изучава родословието и символите на аристократичните родове. 2. Наука, която изучава гербовата симв... |
| хербаризирам - хербаризираш, несв. какво. Изсушавам по специален начин растения. Хербаризирам цветя. // същ. хербаризиране, ср. |
| хербарий - хербарият, хербария, мн. хербарии, (два) хербария, м. Сбирка от хербаризирани растения, предназначени за изучаване. |
| хербицид - мн. хербициди, (два) хербицида, м. Препарат против плевели. |
| хергеле - мн. хергелета, ср. Остар. Стадо коне. |
| херинга - мн. херинги, ж. Северна морска риба. |