мн. хоризонти, (два) хоризонта, м. 1.
Само ед.
Линия,
докъдето стига погледът и в която се сливат земята и небето. Хоризонтът
никога не
може да се стигне. 2. Цялото пространство, което се вижда от едно място; кръгозор. Градът е отвъд хоризонта. 3. Прен. Кръг от познания; кръгозор. Имам широк хоризонт. 4. Прен. Обикн. мн. Перспективи, възможности за творчество, за изява.