| ре---- - Намерени са 40 думи от търсенето |
|---|
| реален - реална, реално, мн. реални, прил. 1. Който съществува в действителността, а не във въображението; действителен, съществуващ, обект... |
| реване - мн. реванета, ср. Вид сиропиран тестен сладкиш. |
| реванш - само ед. 1. Отплата, възвръщане, възмездие, отмъщение. Търся реванш. 2. В спорта — възможност за победения да спечели в една повто... |
| реввам - ревваш, несв. и ревна, св. Внезапно започвам да рева, надавам рев. |
| регата - мн. регати, ж. Състезание с лодки. |
| реглан - само ед. Вид кройка за ръкав, при която той започва от яката. |
| редица - мн. редици, ж. 1. Разположени в права линия същества или еднородни предмети; ред, низ, верига, върволица. Войнишки редици. 2. Знач... |
| резбар - резбарят, резбаря, мн. резбари, м. Човек, който резбова. // същ. резбарство, ср. |
| резеда - само ед. Бледозелен цвят. |
| реотан - мн. реотани, (два) реотана, м. 1. Спец. Само ед. Специална метална сплав за жици за електрически нагреватели. 2. Жица от такава сп... |
| репица - само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица. // прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло. |
| реснар - реснарят, реснаря, мн. реснари, м. Занаятчия, който прави ресни (за мебели, завеси и др.). |
| реснат - ресната, реснато, мн. реснати, прил. Който е с ресни. |
| ретина - само ед. Спец. Гъсто мрежесто разклонение на очния нерв, чрез което се възприемат образите. |
| ребром - нареч. 1. С хълбока и рамото напред; странично. Влизам ребром. 2. Прен. Направо, открито, без заобикалки. Поставям въпроса ребром. |
| ревльо - мн. ревльовци, м. Пренебр. Ревлив човек. |
| регион - мн. региони, (два) региона, м. Район, област. // прил. регионален, регионална, регионално, мн. регионални. |
| редови - редова, редово, мн. редови, прил. Разг. Който не изпълнява ръководна функция, а е обикновен, като множеството. Редови член. |
| рекорд - мн. рекорди, (два) рекорда, м. Най-високо постижение в някоя област, обикн. в спорта. Световен рекорд. // прил. рекорден, рекордна... |
| ректор - мн. ректори, м. Ръководител на висше учебно заведение. // прил. ректорски, ректорска, ректорско, мн. ректорски. |