умна, умно, мн. умни, прил. 1. Който притежава силен ум; интелигентен, схватлив, възприемчив; разумен. Умен човек. 2. Който е извършен с ум, с разум и съобразителност. Умно решение. Умни думи. 3. Който изразява ум, интелигентност. Умен поглед. // същ. умност, умността, ж. • Умна глава. Много умен човек.
Съновник: Умение
ако придобиваш насън, ще постигнеш отдавна мечтан напредък или успех. ако друг притежава твоите умения, ще имаш добри наследници или последователи.