устойчива, устойчиво, мн. устойчиви, прил. 1. Който стои здраво, твърдо, не се клати, не се колебае. Устойчиви основи. Устойчива конструкция. Устойчиви възгледи. 2. Който е издръжлив (на тежки условия); жизнеспособен. Устойчиви на студ сортове. Устойчиви традиции. // същ. устойчивост, устойчивостта, ж.
Съновник: Устойчив, устояване, устояваш
ли на изпитания или изкушения в съня си, ще ти отвърнат с неблагодарност за сторено добро.