устремяваш, несв. и
какво е устремя">устремя, св.; какво. 1.
Насочвам със
сила към определена цел.
Устремявам усилията си. 2. Прен. Насочвам стремително, изцяло; отправям. Устремявам към него поглед, пълен е омраза. Устремявам чувствата си. — устремявам се/устремя се. 1. Стремително се насочвам, движа се в определена посока. Всички се устремиха към центъра на града. 2. Прен. Съсредоточвам се, насочвам се към желана цел. Устремиха надеждите си към него. // същ. устремяваме, ср.