| ---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
|---|
| отрезнявам - отрезняваш, несв. и отрезнея, св. Отрезвявам. |
| отчуждавам - отчуждаваш, несв. и отчуждя, св. 1. Кого. Правя някого далечен, чужд на други хора. Тя го отчужди от семейството му. 2. Какво. Взе... |
| офталмолог - мн. офталмолози, м. Лекар, който е специалист по очни болести. |
| ошашавявам - ошашавяваш, несв. и ошашавея, св. Разг. Ставам шашав, луд. |
| обединение - мн. обединения, ср. 1. Самоед. Обединяване. След обединението бяха по-силни. 2. Група хора, организации, учреждения, които се съюз... |
| обединявам - обединяваш, несв. и обединя, св.; кого/какво. Създавам единство, събирам в едно цяло. Трудностите ги обединиха. — обединявам се/об... |
| обезателен - обезателна, обезателно, мн. обезателни, прил. Задължителен, необходим, безусловен. |
| обезателно - нареч. Непременно, при всички случаи, задължително. Обезателно ми напомни за пътуването. |
| обезкуража - обезкуражиш, мин. св. обезкуражих, мин. прич. обезкуражил, св. — вж. обезкуражавам . |
| обезобразя - обезобразиш, мин. св. обезобразих, мин. прич. обезобразил, св. — вж. обезобразявам. |
| обезсилвам - обезсилваш, несв. и обезсиля, св. 1. Кого. Лишавам от сила, правя безсилен. Болестта го обезсили. 2. Какво. Правя невалиден. Новия... |
| обезумявам - обезумяваш, несв. и обезумея, св. Лишавам се от разсъдък, ставам безумен; побърквам се. Обезумя от ярост. |
| оберкелнер - мн. оберкелнери, м. Главен келнер. |
| обзавеждам - обзавеждаш, несв. и обзаведа, св.; какво. Снабдявам с необходимите за живеене и работа неща; мебелирам. Обзавеждам новия си апарта... |
| обиграя се - обиграеш се, мин. св. обиграх се, мин. прич. обиграл се, св. — вж. обигравам се. |
| обикновено - нареч. Най-често, редовно, винаги; по правило, по навик. Ставам обикновено към шест часа. |
| обитателка - мн. обитателки, ж. Жена (или женско животно) обитател. Мечката е обитателка на тази хралупа. |
| облегна се - облегнеш се, мин. св. облегнах се, мин. прич. облегнал се, св. — вж. облягам се. |
| облекчавам - облекчаваш, несв. и облекча, св.; какво. Правя да олекне; отстранявам неприятно или болезнено усещане. Лекарството ще облекчи болк... |
| облекчение - мн. облекчения, ср. 1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С об... |