| ---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
|---|
| пълноводен - пълноводна, пълноводно, мн. пълноводни, прил. За река, водоизточник — който има много вода. |
| пълноводие - само ед. Напълване на реките с много вода. |
| пълнолетен - пълнолетна, пълнолетно, мн. пълнолетни, прил. Който е достигнал пълнолетие. |
| пълнолетие - само ед. Възраст, след която човек става пълноправен гражданин на страната си, започва да носи отговорност пред закона. |
| пълнолуние - мн. пълнолуния, ср. Цикъл от въртенето на Луната, когато се вижда като пълен осветен кръг от Земята. Пролетно пълнолуние. |
| пълномощен - пълномощна, пълномощно, мн. пълномощни, прил. Който има пълномощия. Пълномощен министър. |
| пълномощие - мн. пълномощия, ср. 1. Право, предоставено на лице да извършва определена дейност от името на друг. 2. Обикн. мн. Права на длъжнос... |
| пълномощно - мн. пълномощни, ср. Документ, чрез който едно лице прави свой пълномощник друго лице да го представлява в определени случаи. |
| пълноценен - пълноценна, пълноценно, мн. пълноценни, прил. Който напълно съответства на изискванията, предявявани към него. Пълноценна работа. ... |
| първенство - мн. първенства, ср. 1. Само ед. Положение на първенец. 2. Състезание, на което се излъчва първенец в определена област на спорта; ... |
| първескиня - мн. първескини, ж. Жена или женско животно, които раждат за първи път. |
| първобитен - първобитна, първобитно, мн. първобитни, прил. 1. Който се отнася към най-старата епоха от развитието на човечеството. Първобитно о... |
| първожрица - мн. първожрици, ж. Първата по сан сред жриците. |
| първообраз - мн. първообрази, м. Първоначален образ, вид на нещо; оригинал. |
| първороден - първородна, първородно, мн. първородни, прил. Който е роден първи от децата в семейството. |
| пъстрокрил - пъстрокрила, пъстрокрило, мн. пъстрокрили, прил. Който е с пъстри криле. Пъстрокрила пеперуда. |
| пътнически - пътническа, пътническо, мн. пътнически, прил. Който е предназначен за пътници или за пътуване. Пътнически дрехи. • Пътнически влак... |
| радиовъзел - мн. радиовъзли, (два) радиовъзела, м. Апаратура за приемане и усилване на радиосигнал, както и мрежа за кабелно препредаване, коят... |
| разтъпквам - разтъпкваш, несв. и разтъпча, св.; какво/кого. Извеждам навън да се движи малко, за да не се схване. Разтъпквам коня. - разтъпквам... |
| радиовълна - мн. радиовълни, ж. Електромагнитна вълна, която служи за безжично предаване и приемане на сигнали на разстояние. |