---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
сексология - само ед. Наука за половете и половите отношения и прояви. |
секундомер - мн. секундомери, (два) секундомера, м. Прибор за измерване на малки интервали с точност до хилядни от секундата. |
символичен - символична, символично, мн. символични, прил. 1. Който служи за символ; условен. Символичен жест. 2. Прен. Разг. Който е застъпен ... |
сиятелство - мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство. |
словесност - словесността, само ед., ж. Творчество с думи; книжнина. Народна словесност. |
смотолевям - смотолевяш, несв. и смотолевя, св.; какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение. |
собственик - мн. собственици, м. Човек, който притежава нещо; стопанин, притежател. Собственик на земя. Собственик на хотел. Собственик на прав... |
социология - само ед. Обща теоретична наука за структурата на обществото и законите на неговото развитие. |
сподвижник - мн. сподвижници, м. Последовател, съратник, съмишленик. Сподвижник на Левски. |
спомням се - спомняш си, несв. и спомня си, св.; кого/какво; за кого/за какво. 1. Извиквам в съзнанието си, сещам се изведнъж (след забравяне).... |
спорт-тото - само ед. Спортен тотализатор. |
способност - способността, мн. способности, ж. 1. Обикн. мн. Природна дарба; талант, дарование, заложби. Имам големи способности. 2. Само ед. П... |
средоточие - мн. средоточия, ср. Място, където е съсредоточено нещо; средище, център, фокус. Столицата е средоточие на културния живот. |
стенобитен - стенобитна, стенобитно, мн. стенобитни, прил. Истор. Който е предназначен да разбива стени на крепости. Стенобитно оръдие. Стеноби... |
стенописец - мн. стенописци, м. Художник майстор на стенописи. |
стокообмен - само ед. Обмен на стоки; търговия. Голям стокообмен между европейските страни. |
стрелочник - мн. стрелочници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.). |
строителен - строителна, строително, мн. строителни, прил. 1. Който строи. Строителен работник. 2. Който се използва при строене. Строителни ма... |
тригодишен - тригодишна, тригодишно, мн. тригодишни, прил. 1. Който е на три години. Тригодишно дете. 2. Който трае три години, който съществув... |
творчество - само ед. 1. Човешка дейност за създаване на нови, оригинални и неповторими духовни и материални ценности; творене. Отдавам се на т... |