---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
утопически - утопическа, утопическо, мн. утопически, прил. Утопичен. |
ученолюбив - ученолюбива, ученолюбиво, мн. ученолюбиви, прил. Който обича ученето. |
учителство - само ед. 1. Професия, работа на учител. Започвам учителство. 2. Учителското съсловие. Българското учителство. |
физиономия - мн. физиономии, ж. 1. Образ, външен вид, изражение на лице. Човешка физиономия. 2. Прен. Характерни особености на нещо; специфика.... |
физиология - само ед. 1. Спец. Наука за функциите на живия организъм. 2. Съвкупност от жизнените процеси и законите, които управляват тяхното п... |
философски - философска, философско, мн. философски, прил. 1. Който се отнася до философия и до философ (в 1 знач.). Философска култура. 2. Пре... |
фолклорист - мн. фолклористи, м. 1. Специалист по фолклористика. 2. Събирач на фолклор. |
функционер - мн. функционери, м. Активен деятел или високопоставена личност в обществена организация, политическа партия и др. |
хеликоптер - мн. хеликоптери, (два) хеликоптера, м. Летателен апарат, който излита и каца вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му... |
херцогство - мн. херцогства, ср. Територия, управлявана от херцог. |
хидрология - само ед. Спец. Наука за движението и разпространението на водата над и под земята и в атмосферата. |
хронически - хроническа, хроническо, мн. хронически, прил. Хроничен. // нареч. хронически. |
хронология - само ед. 1. Изброяване на събитията в тяхната последователност по време. Правя хронология. 2. Последователност от събития във врем... |
целодневен - целодневна, целодневно, мн. целодневни, прил. 1. Който трае цял ден. Целодневно обучение. 2. Който работи през целия ден. Целоднев... |
червенокож - червенокожа, червенокожо, мн. червенокожи, прил. 1. Който има червеникава кожа. 2. Като същ. Член на индианско племе; индианец. |
черноризец - мн. черноризци, м. Остар. Монах. |
човекоядец - мн. човекоядци, м. Член на нецивилизовано племе, което яде човешко месо; канибал. |
човечество - само ед. Човешкият род. |
чудотворен - чудотворна, чудотворно, мн. чудотворни, прил. Който върши чудеса. Чудотворно средство. // нареч. чудотворно. |
чудотворец - мн. чудотворци, м. 1. В религията — лице, което върши чудеса. Свети Николай Чудотворец. 2. Прен. Човек, чиито дела са невероятни, ... |