| ---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
|---|
| надценявам - надценяваш, несв. и надценя, св.; кого/ какво. Смятам за по-скъп, за по-ценен, отколкото е; давам по-висока цена или по-голямо зна... |
| надявам се - надяваш се, несв. 1. Имам надежда, че нещо ще стане. Надявам се да се срещнем пак. 2. На кого. Разчитам на някого, осланям се, упо... |
| наемателка - мн. наемателки, ж. Жена наемател. |
| наживея се - наживееш се, мин. св. наживях се, мин. прич. наживял се, св. — вж. наживявам се. |
| назадничав - назадничава, назадничаво, мн. назадничави, прил. Който изостава в развитието и възгледите си. Назадничави разбирания. // същ. наза... |
| наздравица - мн. наздравици, ж. Думите, които се -произнасят, преди да се пие за здравето на някого или за успешния край на някакво дело; тост.... |
| назначавам - назначаваш, несв. и назнача, св. 1. Кого. Определям официално работата, която ще извършва някой. Назначиха брат ми за управител. 2... |
| назначение - мн. назначения, ср. 1. Заповед за назначаване на някаква служба. 2. Предназначение, сфера на употреба: Високо назначение на литера... |
| назяпам се - назяпаш се, св. — вж. назяпвам се. |
| наиграя се - наиграеш се, мин. св. наиграх се, мин. прич. наиграл се, св. — вж. наигравам се. |
| наизваждам - наизваждаш, несв. и наизвадя, св.; какво. Изваждам много предмети, всичко. |
| наизвеждам - наизвеждаш, несв. и наизведа, св.; кого/какво. Извеждам много, всички. |
| наименувам - наименуваш, несв.; какво/ кого. 1. Давам име, назовавам, наричам. 2. Изричам името, назовавам. |
| накрещявам - накрещяваш, несв. и накрещя, св.; на кого. Крещя много, изричам с крясък много думи. Накрещях му всякакви обиди. — накрещявам се/ ... |
| накривя ми - (ти, му, и, ни, ви, им), несв. и накривее ми, св. Става ми криво, неприятно, мъчно. Накривя и и си поплака. |
| накривявам - накривяваш, несв. и накривя, св.; какво. Извивам нещо встрани, накланям, е Накривявам шапка. Преставам да се интересувам от нещо, ... |
| налудея се - налудееш се, мин. св. налудях се, мин. прич. налудял се, св. — вж. налудявам се. |
| налудничав - налудничава, налудничаво, мн. налудничави, прил. 1. Който не е съвсем луд; смахнат, странен. Налудничав човек. 2. Прен. Твърде сме... |
| намирисвам - намирисваш, несв. и намириша, св. 1. Мириша слабо (обикн. на нещо необичайно, на лошо). Месото намирисва. 2. Усещам мирис на нещо,... |
| напапам се - напапаш се, св. За дете — наям се, нахраня се. |