---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
мотористка - мн. мотористки, ж. Жена моторист. |
мракобесие - само ед. Дейност и възгледи срещу просветата. |
мрежовиден - мрежовидна, мрежовидно, мн. мрежовидни, прил. Който е с кръстосани нишки или жилки, приличащи на мрежа. Мрежовидни линии на ръката... |
мюфтийство - мн. мюфтийства, ср. Служба и канцелария на мюфтия. • Главно мюфтийство. Върховна инстанция на мюфтийските съдилища. |
наркомания - само ед. Силно, болезнено влечение към наркотици. |
недомислие - мн. недомислия, ср. Нещо, което не е обмислено достатъчно; глупост, погрешно действие. |
неподвижен - неподвижна, неподвижно, мн. неподвижни, прил. 1. Който не се движи, стои в едно и също положение. 2. Който не обича да се движи. /... |
непостижим - непостижима, непостижимо, мн. непостижими, прил. 1. Който не може да се постигне. 2. Недостъпен за разбиране, необясним. // същ. н... |
непристоен - непристойна, непристойно, мн. непристойни, прил. Безсрамен, невъзпитан, неприличен. Непристойно поведение. // същ. непристойност, ... |
несговорен - несговорна, несговорно, мн. несговорни, прил. Който не е сговорен. |
нимфоманка - мн. нимфоманки, ж. Жена, която страда от нимфомания. |
новобрачен - новобрачна, новобрачно, мн. новобрачни, прил. 1. Който скоро е сключил брак. Новобрачна двойка. 2. Младоженски или булчински. Ново... |
набозая се - набозаеш се, мин. св. набозах се, мин. прич. набозал се, св. — вж. набозавам се. |
наводнение - мн. наводнения, ср. Стихийно бедствие, при което сушата е залята от вода. |
наводнявам - наводняваш, несв. и наводня, св.; какво. 1. Покривам, заливам с голямо количество вода, като причинявам щети. Наводних апартамента... |
нагорчавам - нагорчаваш, несв. Нагарчам. |
нагостявам - нагостяваш, несв. и нагостя, св.; кого, с какво. Давам на гост да яде и пие, предлагам му храна. Нагостих го с богата храна. |
надзорница - мн. надзорници, ж. Жена надзорник. |
надколенен - надколенна, надколенно, мн. надколенни, прил. Който е разположен над коляното. |
надкоремен - надкоремна, надкоремно, мн. надкоремни, прил. Който е разположен над корема. Надкоремна област. |