| ---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
|---|
| нимфомания - само ед. Болестна проява на засилено полово влечение у жената. |
| нищожество - мн. нищожества, ср. 1. Само ед. Положение на нищожен. 2. Нищожен, жалък човек или същество. |
| новелистка - мн. новелистки, ж. Жена новелист. |
| новобранец - мн. новобранци, м. Младеж, който скоро е постъпил в армията. |
| нокаутирам - нокаутираш, несв. и св.; кого. 1. Побеждавам чрез нокаут. 2. Прен. Бързо побеждавам. |
| нормативен - нормативна, нормативно, мн. нормативни, прил. Който посочва нормата или се отнася до норматив. Нормативен речник. |
| нотариален - нотариална, нотариално, мн. нотариални, прил. Който се отнася до оформяне и заверка на документи и юридически актове при нотариус.... |
| облагородя - облагородиш, мин. св. облагородих, мин. прич. облагородил, св. - вж. облагородявам. |
| окепазявам - окепазяваш, несв. и окепазя, св. Разг. 1. Кого. Осрамвам, злепоставям. 2. Какво. Развалям, загрозявам. Окепазиха килима. |
| окултистка - мн. окулистки, ж. Жена окулист. |
| онтогенеза - мн. онтогенези, ж. Спец. Индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени. |
| опарича се - опаричиш се, мин. св. опаричих се, мин. прич. опаричил се, св. - вж. опаричвам се. |
| опепелявам - опепеляваш, несв. и опепеля, св.; какво. Покривам с пепел. |
| оправдавам - оправдаваш, несв. и оправдая, св. 1. Кого. Оневинявам, освобождавам от съдебно обвинение. Съдът доказа невинността му и го оправда... |
| опровергая - опровергаеш, мин. св. опровергах, мин. прич. опровергал, св. - вж. опровергавам. |
| ориенталец - мн. ориенталци, м. 1. Жител на Ориента. 2. Човек, който наподобява с поведение и култура жителите на Ориента. |
| осакатявам - осакатяваш, несв. и осакатя, св. 1. Кого/какво. Правя да стане сакат. 2. Прен. Кого. Обеднявам душевно или умствено някого. 3. Пре... |
| осиновител - осиновителят, осиновителя, мн. осиновители, м. Човек, който осиновява дете. |
| отговорник - мн. отговорници, м. Човек, който е натоварен да отговаря за нещо. Отговорник на група. |
| откривател - откривателят, откривателя, мн. откриватели, м. Човек, който пръв открива нещо ново, неизвестно. Колумб е откривател на Америка. |