---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
радиограма - мн. радиограми, ж. Телеграма, предадена по радиото. |
радиолампа - мн. радиолампи, ж. Електронна лампа, използвана в радиотехниката. |
радиология - само ед. Наука за енергията, получена при разпадането на радиоактивни елементи, и за нейното приложение в медицинската практика. |
радиопират - мн. радиопирати, м. Човек, който се включва и води предавания на определени радиовълни, без да има регистрирана радиостанция // съ... |
радиоточка - мн. радиоточки, ж. Домашен високоговорител. |
раждаемост - раждаемостта, само ед., ж. Степен на ражданията в определено време (за определено общество). Висока раждаемост. |
разбогатея - разбогатееш, мин. св. разбогатях, мин. прич. разбогатял, св. — вж. разбогатявам. |
разбраждам - разбраждаш, несв. и разбрадя, св. Кого. Махам забрадката от главата на някого. — разбраждам се/разбрадя се. Разбраждам себе си. |
разварявам - разваряваш, несв. и разваря, св.; какво. Варя нещо, докато започне да се пръска на части или докато омекне напълно. — разварявам с... |
развейпрах - неизм. Несериозен, безотговорен човек; прахосник. |
развратник - мн. развратници, м. Човек, който е отдаден на разврат (в 1 знач.). // прил. развратнически. развратническа, развратническо, мн. ра... |
развреждам - развреждаш, несв. и развредя, св.; какво. Не позволявам да заздравее. Развреждам рана. |
разгадавам - разгадаваш, несв. и разгадая, св.; какво. Долавям тайния смисъл на нещо неясно, на загадка. Разгадавам план. Разгадавам сън. |
разглеждам - разглеждаш, несв. и разгледам, се. 1. Какво/ кого. Дълго се взирам, за да видя нещо в детайли, от всички страни. Разглеждам картин... |
разглезвам - разглезваш, несв. и разглезя, св.; кого/какво. Правя някого (или нещо) да стане глезен; разгалвам. Разглезвам дете. Разглезвам куч... |
разглобяем - разглобяема, разглобяемо, мн. разглобяеми, прил. Който може да бъде разглобен и сглобен отново. |
разговарям - разговаряш, несв.; с кого, за какво. Водя разговор. Разговарям с майка си. |
разговорен - разговорна, разговорно, мн. разговорни, прил. 1. Който се употребява само при неофициален разговор, в устна реч. 2. Който е направ... |
разговорка - обикн. ед. Приятен, лек, неангажиращ разговор; раздумка. |
разгоня се - разгониш се, мин. св. разгоних се, мин. прич. разгонил се, св. — вж. разгонвам се. |