---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
нетърпение - само ед., мн. нетърпения, ср. Липса на търпение при очакване или извършване на нещо. С нетърпение отвори плика. |
оръженосец - мн. оръженосци, м. 1. Истор. Средновековен воин, който носи оръжието на рицаря. 2. Прен. Верен помощник. |
обезсмъртя - обезсмъртиш, мин. св. обезсмъртих, мин. прич. обезсмъртил, св. — вж. обезсмъртявам. |
обкръжавам - обкръжаваш, несв. и обкръжа, св.; кого/какво. 1. Заграждам от всички страни. Ловците обкръжиха лисицата. 2. Разположен съм от всич... |
обкръжение - мн. обкръжения, ср. 1. Положение, при което съм заграден от всички страни. Попадам в обкръжение. 2. Прен. Приближени хора от кръга... |
озъбвам се - озъбваш се, несв. и озъбя се, св. 1. Показвам зъбите си. 2. Прен. Ирон. Усмихвам се широко. 3. Прен. Разг. Грубо. Умирам, загивам.... |
озъртам се - озърташ се, несв. и озърна се, св. Гледам внимателно около себе си, оглеждам се (във 2 знач.). Озъртам се уплашено. |
околовръст - нареч. 1. Наоколо, от всички страни. 2. По обиколката на нещо. |
опаковъчен - опаковъчна, опаковъчно, мн. опаковъчни, прил. 1. Който служи за опаковка. Опаковъчни материали. 2. В който се прави опаковка. Опак... |
оскърбител - оскърбителят, оскърбителя, мн. оскърбители, м. Човек, който оскърбява другите. |
оскърбявам - оскърбяваш, несв. и оскърбя, св.; кого/какво. Обиждам много, засягам достойнството, унижавам. — оскърбявам се/оскърбя се. Ставам о... |
осмътрявам - осмъртяваш, несв. и осмъртя, св.; кого/какво. Причинявам смърт, убивам. |
остракизъм - само ед. 1. Истор. Изгонване на лица, смятани за опасни, от древна Атина за 10 години. 2. Прен. Изгонване, изпращане на заточение. |
остъклявам - остъкляваш, несв. и остъкля, св.; какво. Снабдявам със стъкло. Остъклявам прозорци. |
осъдителен - осъдителна, осъдително, мн. осъдителни, прил. Който заслужава осъждане, порицание. Осъдително престъпление. |
отблъсквам - отблъскваш, несв. и отблъсна, се. 1. Какво/кого. Отстранявам, отдалечавам чрез тласък. 2. Какво. Отбивам, отхвърлям нападение или ... |
откъслечен - откъслечна, откъслечно, мн. откъслечни, прил. Който не е цялостен; частичен, несвързан. До него достигаха откъслечни фрази. // същ... |
отмъстител - отмъстителят, отмъстителя, мн. отмъстители, м. Човек, който отмъщава. |
отмъстявам - отмъстяваш, несв. Отмъщавам. |
отстъпница - мн. отстъпници, ж. Жена отстъпник. |