---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
шматкам се - шматкаш се. 1. Помайвам се, бавя се, щурам се, суетя се. 2. Шляя се, скитам се. |
шмекерувам - шмекеруваш. Разг. Постъпвам непочтено, като си служа с дребни хитрости; хитрувам, мамя. // същ. шмекеруване. |
шовинистка - мн. шовинистки, ж. Жена шовинист. |
шумотевица - мн. шумотевици, ж. Разг. Пренебр. Голям нестихващ шум. От класната стая долиташе шумотевица. Най-после стихна шумотевицата около с... |
щрайхгарен - щрайхгарна, щрайхгарно, мн. щрайхгарни, прил.1. За плат, прежда - който е изработен от смесена дълговлакнеста и късовлакнеста въл... |
яйцеклетка - мн. яйцеклетки, ж. Женска полова клетка у животните и човека. |
оросителен - оросителна, оросително, мн. оросителни, прил. Който е предназначен за оросяване. |
ортопедист - мн. ортопедисти, м. Ортопед. |
осветление - мн. осветления, ср. 1. Само ед. Осветяване. 2. Светлина от източник. Помещението е с изкуствено осветление. 3. Прен. Обяснение, тъ... |
осчетоводя - осчетоводиш, мин. св. осчетоводих, мин. прич. осчетоводил, св. — вж. осчетоводявам. |
отечествен - отечествена, отечествено, мн. отечествени, прил. 1. Който се отнася до отечеството. Отечествена война. 2. Който принадлежи на отеч... |
отживялост - отживялостта, само ед., ж. Отживелица. |
отклонение - мн. отклонения, ср. 1. Отклоняване. 2. Път, линия, която се отделя от главния път или линия; отбивка. |
откровение - мн. откровения, ср. 1. Неочаквано разкриване на истина. 2. Разкриване на съкровени чувства или мисли. Изпадам в откровение. 3. Пос... |
отпилея се - отпилееш се, мин. св. отпилях се, мин. прич. отпилял се, св. — вж. отпилявам се. |
отрочество - само ед. Остар. Отроческа възраст. |
отчуждение - мн. отчуждения, ср. Прекратяване на близостта с някого, отделяне от някого или нещо. Отчуждението му изненада всички. |
отще ми се - мин. св. отщя ми се, мин. прич. от-щяло ми се, св. — вж. отщява ми се. |
офицерство - само ед. 1. Занятие на офицер. 2. Съвкупността от всички офицери. Българско офицерство. |
оформление - мн. оформления, ср. 1. Оформяне. 2. Външен вид, начин, по който е оформено нещо. Художествено оформление на книга. |