---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
психопатия - обикн. ед. Разстройство на психическата дейност; душевно разстройство. |
птицеферма - мн. птицеферми, ж. Ферма за развъждане на птици. |
публикация - мн. публикации, ж. 1. Само ед. 1. Публикуване. 2. Публикувано съчинение. Колко публикации имаш? |
публикувам - публикуваш, несв. и св.; какво. Печатам във вестник, списание и др., за да го направя известно на обществото; обнародвам. Публикув... |
пукотевица - само ед. Голям шум от повтарящи се гърмежи или от друго пукане. |
пунктуален - пунктуална, пунктуално, мн. пунктуални, прил. Свръхточен. |
пунктуация - само ед. Спец. Система от препинателни знаци и правила за употребата им. // прил. пунктуационен, пунктуационна, пунктуационно, мн.... |
развинтвам - развинтваш, несв. и развинтя, св.; какво. Развивам нещо завинтено; развъртам. Развинтвам болт. |
разковниче - мн. разковничета, ср. 1. Магическо цвете (обикн. четирилистна детелина), което според народните вярвания носи късмет, щастие, усп... |
раздразвам - раздразваш, несв. Раздразням. |
раздвижвам - раздвижваш, несв. и раздвижа, св. 1. Какво/кого. Започвам да движа нещо, принуждавам го да се движи. Раздвижвам крак. 2. Прен. К... |
релативист - мн. релативисти, м. Последовател и привърженик на релативизма. |
реформирам - реформираш, несв. и св.; какво. Правя реформи; преобразувам, преустроявам, обновявам, реконструирам. |
работничка - мн. работнички, ж. Жена работник. |
равновесие - само ед. 1. Състояние на покой на едно тяло като резултат от действието на равни по големина, но действащи в противоположни посоки... |
равнодушен - равнодушна, равнодушно, мн. равнодушни, прил. 1. Спокоен, безразличен, безучастен, хладен. Равнодушни думи. 2. Който не е увлечен ... |
равнодушие - само ед. Качество и състояние на равнодушен; безразличие. Изпълнен с равнодушие. |
равномерен - равномерна, равномерно, мн. равномерни, прил. Който е постоянен, на еднакви интервали, без големи отклонения в размерите, скоростт... |
равносилен - равносилна, равносилно, мн. равносилни, прил. Изцяло сходен с друг; равнозначен, тъждествен. |
равностоен - равностойна, равностойно, мн. равностойни, прил. Който е с еднаква, равна стойност на нещо друго; равноценен. Равностоен противник... |