мн. уредби, ж. 1.
Само ед.
Устройство,
структура, ред.
Уредба на обществото. Уредба на света. 2. Само ед.
Управление, ред, организация. Слаба уредба. 3. В техниката — съчетание от уреди, съоръжения и др., свързани и подредени така, че да извършват работа. Звукозаписна уредба.