Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето
феодализъм - само ед. Спец. Обществен строй, който се основава върху едрата земеделска собственост и върху експлоатацията на труда на крепостни...
формализъм - само ед. 1. Придържане към външната форма на нещо за сметка на неговото съдържание; формализиране. 2. Спец. Направление в естетика...
фръзкам се - фръцкаш се, несв. Разг. Връцкам се.
хронометър - мн. хронометри, (два) хронометъра, м. 1. Астрономически прибор на точно измерване на времето. 2. Много точен часовник. 3. Такъв ча...
хвърчешком - нареч. С голяма скорост, с хвърчене; много бързо.
хитлеризъм - само ед. Фашистка идеология, пропагандирана и реализирана под формата на диктатура в Германия от Адолф Хитлер (1933 - 1945).
хлътнатина - мн. хлътнатини, ж. Хлътнало място; вдлъбнатина.
целомъдрен - целомъдрена, целомъдрено, мн. целомъдрени, прил. Който притежава целомъдрие. Целомъдрена девойка. Целомъдрен старец. // нареч. цел...
целомъдрие - само ед. 1. Девственост. 2. Непорочност, чистота. 3. Строга нравственост, душевна чистота.
четвъртина - мн. четвъртини, ж. 1. Една четвърта част от нещо. 2. Спец. Музикална нота с времетраене една четвърт от цяла нота.
шлифовъчен - шлифовъчна, шлифовъчно, мн. шлифовъчни. Който служи за шлифоване.
щамповъчен - , щамповъчна, щамповъчно, мн. щамповъчни, прил. Който е предназначен да щампова. Щамповъчна техника.
бележитост - бележитостта, мн. бележитости, ж.1. Остар. Обикн. мн. Забележителност.2. Бележита личност; знаменитост. Бележитост в оперното изку...
безконечен - безконечна, безконечно, мн. безконечни. Безкраен. // нареч. безконечно.
безогледен - безогледна, безогледно, мн. безогледни.Който не подбира средства, за да постигне целта си.// нареч. безогледно.
безответен - безответна, безответно, мн. безответни.Който не дава или не получава отговор.
безподобен - безподобна, безподобно, мн. безподобни.1. Който няма подобен на себе си; единствен.2. Пренебр. Изключителен, извънредно голям.
безропотен - безропотна, безропотно, мн.безропотни.Който не роптае или който се извършва без ропот; покорен.// нареч. безропотно.
безусловен - безусловна, безусловно, мн. безусловни.1. Който не е свъзан с поставяне на каквито и да е условия.2. Пълен, абсолютен.// нареч. бе...
безчинство - мн.безчинства.Произвол, безобразие, злодеяние; неприличие.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: