| ---------- - Намерени са 3095 думи от търсенето |
|---|
| дожалее ми - мин. св. дожаля ми, мин. прич. дожаляло ми, св. - вж. дожалява ми. |
| домогна се - домогнеш се, мин. св. домогнах се, мин. прич. домогнал се, св. - вж. домогвам се. |
| доядява ме - (или те, го, я, ни, ви, ги), несв. и доядее ме, св.; безл. Обхваща ме яд; разгневявам се, ядосвам се. |
| дранголник - мн. дранголници, (два) дранголника, м. Разг. Пренебр. Затвор. Измъкнаха се от дранголника. |
| дърворезба - мн. дърворезби, ж. Резба върху дърво, както и предметите, върху които има такава резба. |
| далай-лама - мн. далай-лами, м. Върховен жрец и управител на Тибет. |
| далекоглед - мн. далекогледи, (два) далекогледа, м. Оптически уред за гледане на големи разстояния. Той насочи далекогледа към Луната. |
| далматинец - мн. далматинци, (два) далматинеца, м. 1. Жител на Далмация. 2. Куче с черно-бяла окраска на петна; далматински дог. |
| далновиден - далновидна, далновидно, мн. далновидни, прил. 1. Който предусеща развитието на нещо в бъдещето. Далновиден човек. 2. Който е съобр... |
| далтонизъм - само ед. Недостатък на зрението, изразяващ се в неспособност да се различават някои цветове, предимно червеният и зеленият. |
| дамаскинар - дамаскинарят, дамаскинаря, мн. дамаскинари. м. Съставител, преводач или преписвач на дамаскини. |
| двойкаджия - мн. двойкаджии, м. Разг. Пренебр. Ученик (рядко студент), който получава двойки; слаб ученик. |
| двуличнича - двуличничиш, мин. св. двуличничих, мин. прич. двуличничил, несв. Проявявам двуличие. |
| дебаркирам - дебаркираш, несв. и св. Спец. За военни части — слизам на брега, за да предприема военни действия. |
| дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр... |
| дебнешката - нареч. Разг. Дебнешком. |
| дебютантка - мн. дебютантки, ж. Жена дебютант. |
| девалвация - мн. девалвации, ж. 1. Спец. В банковото дело — понижаване стойността на паричните единици по отношение на златото или на чужда вал... |
| деградация - мн. деградации, ж. Постепенно влошаване и загубване на качествата; упадък. Деградация на личността. |
| деградирам - деградираш, несв. и св. Търпя деградация; постепенно западам. |