само мн. 1. Мн. от човек; човеци, люде. Опашка от хора. Учете се, да станете хора. 2. Лица, които са извън семейството, непознати. Няма да затвориш устата на хората. Ц същ. умал. хорица само мн. Бедни хорица. II прил. хорски, хорска, хорско, мн. хорски. Хорски приказки. • Като хората. Както е редно. • За пред хората. За пред обществото; показно, престорено, неискрено, лицемерно. Ще се усмихваме за пред хората, пък ние си знаем какво ни е.

Много хора насън ако видиш, пази се от неприятности наяве.

people