ходът, хода, мн. ходове, (два) хода, м. 1.
Само ед. Ходене.
Бавен ход. Ускорен ход. 2. Само ед.
Начин на
движение при ходене;
походка. 3. Само ед. Движение на механизъм, машина. Ход на часовниковата стрелка. 4. В шахмата, играта на карти и др. — всяко едно включване на играч. Неясен ход. Ти си на ход. 5. Коридор, тунел за преминаване от едно място на друго, за съобщения и др., който е разполо-
жен обикновено под земята. Ход в мина. Подземен ход. 6. Развитие на нещо, протичане на нещо. В хода на дискусията се появиха нови противоречия. 7. Прен. Преднамерено, обмислено действие за постигане на цел. Предполагам какъв ще е следващият му ход.
Бързо ходиш ли насън, предстои ти охолен живот.