хлабава, хлабаво, мн. хлабави, прил. Разг. 1.
Който не е стегнат, не е прилепнал
добре;
халтав,
слаб,
отпуснат. Хлабав колан. Хлабави обувки. 2. Прен. Недисциплиниран, разпасан, разпуснат. Хлабава дисциплина. Хлабава работа. // нареч. хлабаво. // същ. хлабавост, хлабавостта, ж.