хвърляш, несв. и хвърля, св. 1. Какво. Като замахвам, заставям нещо, което държа, да лети, да пада; мятам, запращам, отпращам. Хвърлям камъни по животните. Хвърлих чантата си. 2. Разг. Какво. Махам от себе си това, което ми пречи или не ми е необходимо; изоставям, захвърлям. През лятото хората хвърлят ботушите и обуват сандали. 3. Как-вокого. За животно — освобождавам се от товара или от ездача си. Магарето хвърли дисагите. 4. В какво. В съчетание със съществителни, означаващи състояние — предизвиквам състоянието, назовано от тях, напр. хвърлям в смут — смущавам; хвърлям в страх — плаша; хвърлям в тревога — разтревожвам, и др. — хвърлям се/хвърля се. 1. Насочвам се устремено. Хвърлям сс в атака. Хвърлям се към завърналия се приятел. 2. Мятам се, скачам. Хвърлям се от терасата. Животното се хвърля от страх. 3. Започвам енергично да върша, да вземам участие. Хвърлих се да му помагам. // същ. хвърляне, ср.

launch