хвръкваш, несв. и
хвръкна, св. 1.
Започвам да
летя;
излитам,
политам. Птичето хвръкна. 2. Прен. Насочвам се устремено към нещо; политам. Детето хвръкна към татко си. 3. Прен. За време — протичам и отминавам много бързо; отлитам. Годината хвръкна, без да я усетим. 4. Прен. Разг. Изчезвам, изгубвам се; преставам да съществувам като такъв, какъвто съм. За къщата хвръкнаха всичките ни пари. И къщата хвръкна за дългове. 5. Разрушавам се в резултат на взривяване. Сградата хвръкна във въздуха. • Хвръква ми умът. 1. Обезумявам от силно чувство. 2. Увличам се по нещо или се влюбвам.